Дългоочакваната премиера на „Тютюн“ от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговата 100-годишнина, е на 20 и 21 септември от 19.00 часа на Основна сцена. Това е първата театрална постановка в България по легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“.
70 години след излизането на романа и 60 години след филма на Никола Корабов,„Тютюн“ ще оживее за пръв път и на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал.
Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в „Тютюн“ разпадът на личността.
В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Как се чувства в кожата на Борис и какъв е паралелът с днешната реалност, разказва актьорът в интервю на Светлана Вълкова.
Доста отговорна роля – има предварителни нагласи у публиката – романа, филма... За Вас труден ли беше пътят към тази роля?
Винаги е трудно, когато започнеш да работиш нещо, което вече има своя огромен успех – както за романа, така и за филма. Ти започваш работа с един голям ангажимент – да не разочароваш някого, да не обидиш някого... Но не трябва да забравяме, че оттогава досега са минали немалко години – времената са различни, актьорската игра се е променила, погледът към самия роман дори е различен от днешна гледна точка – и при драматурга Юрий Дачев, който написа пиесата, погледът на Бина... Когато започнахме да работим, аз имах своите притеснения точно поради тези причини. В крайна сметка си казваш: добре, той Шекспир е написал ”Хамлет” преди толкова години, Лоурънс Оливие го е изиграл толкова добре, да спрем да го играем ли?
Не, не трябва. По-скоро - смело, пробваш, в лицето на Бина имаме страхотен режисьор, който те води накъдето трябва.
А до каква степен Вие се идентифицирахте с този герой? Какво търсихте в него?
Не... Аз знам така: когото правиш образ, който в някаква степен има своите отрицателни черти, трябва да се опиташ да намериш неговите положителни. А положителните черти при Борис са, че той е изключителен новатор за онова време, пионер в този бизнес, той е един изключителен жонгльор - да направиш така, че едва ли не Германия да работи за теб – той почти го постига. Бил е на крачка от гениалността. Върху тези черти размишлявах – да, той може да има отвратителен характер, но прави нещи огромно, което не е било правено дотогава по нашите земи.
Според режисьорката Бина Харалампиева вие се фокусирате върху разпада на личността по време на Втората световна война. Сега не е военно време, но разпадът винаги е съществувал, във всички времена. Как интерпретирате това?
Фокусираме се, защото разпадът на личността е факт и в момента. Имах изключителен преподавател в театралната академия и след това мой много близък приятел, той вече не е сред нас, Никола Гълъбов, голям актьор от Театъра на армията... Той имаше едно определение за българите, което ми се е набило в главата: Ние, българите, можем да устоим на всичко – на глад, на студ, на робство, но има две неща, на които не можем да устоим: на власт и на пари.
Странно нещо става с нас, когато се вкопчим във властта – виждаме го постоянно, особено сега, при тази ситуация с опити за правителство и поредни избори. Как някои хора влизат там и виждат колко е сладко да имаш власт да контролираш, да се чува думата ти и да става това, което ти искаш.
И тук в спектакъла има една реплика на Борис: Това правителство ще се съобразява с мен и с още двама – трима като мен!
И днес ние го виждаме, че е така – има някои хора, които диктуват как да работи нашата държава, кои са те – може би след време ще разберем.
И романът е толкова актуален в тази посока. Виждаш едни хора, които в очите на обществото са били светли личности и когато се забъркат в такова нещо, започваш да виждаш техните тъмни страни. И тогава погледът върху тях става различен. Виждаш техния духовен разпад.
Няма нищо лошо в богатството, но когато то е на гърба на останалите, тогава е нещо грозно, нечисто. Не размахваме пръст от сцената, по-скоро питаме: Защо трябва да е така? Защо трябва да сме такива?.
Между властта и парите къде е мястото на любовта, има ли място за нея?
Често се оказва, че или властта води към парите, или парите водят към властта. В случая на Борис той взема властта чрез парите. И тук явно любовта е в тези две неща, не чистата любов, която ние разбираме. Може би накрая, когато вече Борис отива в друга посока, тогава се връща онова светло истинскао чувство.
Някъде бях чел интервю с Брад Пит, който споменава следното нещо: негов тежко болен приятел му казал, че често когато хората вече умират, споделят, че единственото важно нещо в живота им е била любовта, любовта между хората. И може би затова навсякъде, във всички религии се казва, че бог е любов.
Какво символизира думата „тютюн”? Ако романът и спектакълът не се казваха „Тютюн”, как биха се казвали според Вас?
Власт, поне от името на моя герой това бих казал. И даже – жажда за власт.
Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Популярният актьор играе на сцената на Театър „София“, Театър 199, Музикалния театър и др., участва в тв сериалите „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“, във филмите „Забранена любов“, „Още нещо за любовта“, „Г-н Х и морето“ и др.
Във филмовата класика „Тютюн“ великолепеният актьор Йордан Матев пресъздава образа на Борис Морев, а изключителното превъплъщение на голямата актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се смята за един от най-високите върхове в българското филмово изкуство. Сега в „Тютюн“ на варненска сцена в ролята на Ирина ще видим магнетичната Диана Димитрова, която познаваме от филмите „Снимка с Юки“, „Писма до Антарктида“, „Дъвка за балончета“, също от тв сериалите „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и др. Освен актриса, Диана се изявява като художник и автор на детски книги. Заедно с Калин Врачански, Диана Димитрова и Стоян Радев, който изпълнява интересния и сложен образ на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция участват още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.
„Тютюн“ е третото заглавие по Димитър Димов на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, където са играни с успех и пиесите му „Почивка в Арко Ирис“ (сезон 1963/64, реж. Цветан Цветков) и „Жени с минало“ (сезон 1969/70, реж. Лиляна Пенчева).
След гъстите почти целодневни мъгли през последните дни във Варна и преваляванията от дъжд, в четвъртък имахме за малко слънчево време. И вместо да вадим от гардероба вече летните дрехи, от следващата седмица ще трябва да извадим по-дебелите якета и да слагаме отново шапка. През първите дни на април на места ще превали и сняг сочи прогнозата на..
Интервю с Alex Callier (HOOVERPHONIC) На 10 април белгийската инди банда HOOVERPHONIC ще отбележи в България 25-годишнината от издаването на емблематичния „The Magnificent Tree“. Групата идва в София по покана „BGTSC“. Мястото е клуб „Joy Station“. HOOVERPHONIC идват със струнен квартет, за да претворят на живо „The Magnificent Tree“. SLOW..
„Сега ми трябва глътка светлина“ – така се нарича новата стихосбирка на добричката поетеса Петранка Божкова. Книгата включва 59 стихотворения, разпределени в пет тематични цикъла. Поетичните изповеди разкриват широк спектър от чувства, тревожни въпроси, съмнения, радости и надежди. Петранка Божкова е филолог по образование и дългогодишен кореспондент..
Заплахата пред ДПС е Делян Пеевски, Ахмед Доган вече е минало. Доган трябва да бъде вече обект на исторически изследвания. Това коментира политическият анализатор Иво Инджов в контекста на очакващото се решение фракцията на Ахмед Доган да оттегли подкрепата си към кабинета "Желязков" и появилите се спекулации за разцепление на ДПС-ДПС. Митът за Сокола..
Анджела Родел е родена в Съединените американски щати. Следва езикознание в университета Йейл. Актриса, музикант, преводач. Живее и работи в България. Превежда романа на Георги Господинов "Времеубежище", който беше отличен с наградата "Букър". "Преводач съм от 20 години. Учила съм много от други автори, преводачи-колеги. Приемам наградата като хубаво..
Галин Ненов се занимава с бийтбокс от 17 години. Познат под псевдонима KillaBee, той е двукратен национален шампион на България. През годините е участвал в различни проекти - от народна музика, през хип-хоп и дръм енд бейс, до джаз. През последните няколко години участва на фестивалите Varna Jazz Days, RADAR, Varna July Fest, а миналата година..
Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..