Екатерина Капрова: Животът е твърде кратък, за да живеем в токсични връзки

Втората книга с разкази на дългогодишен телевизионен и радиожурналист и кореспондент от Бургас на Българското национално Екатерина Капрова вече е факт. „Роуз и други вълшебници кръстници“ е своеобразно продължение на излязлата от печат през 2019 година дебютна “Роуз Вълшебната ми Кръстница”. Художници на новата книга са синът на авторката – Никола Христов, и неговият приятел, Стефан Димитров.

За себе си Катя споделя, че има много истории за разказване, няма търпение за дългите форми, затова пише стихове и разкази. Всяка от книгите и може да бъде прочетена за два часа.

Ето как авторката описва кръстницата-вълшебница в новата книга: "Казват, че ако погледнеш бързо зад лявото си рамо, ще видиш Смъртта. Ако погледнеш обаче бързо зад дясното, ще видиш своята Вълшебна Кръстница. Всеки има такава. Може никога да не усетиш присъствието й, но може и да я виждаш навсякъде. Тя може да си е типична – с шапка с остър връх и странни старовремски дрехи. Може да е ослепителна блондинка, която не изглежда много интелигентна и постоянно си лакира ноктите. Може да е бездомницата, която живее на ъгъла до кварталния магазин. Може да я познаваш цял живот, без да подозираш с какво се занимава и коя е. Може да е твоя учителка. Или приятелка на майка ти. Може да продава зеленчуци или градински цветя на пазара. Може да е твоя леля, отдавна преселила се на небето. Или възрастната жена от съседния вход, която гледа много котки. Няма значение. Всеки си има. Независимо дали вярва в това, или се усмихва скептично. Защото не знае от какво е бил спасен. Дори когато ти се струва, че животът е твърде суров. Че ти се случват само страшни неща, това са уроците, които трябва да научиш в това си прераждане..."

Коя е Роуз?

Роуз е Роуз – точно така, както съм я описала. Този образ ме преследва още от ученическите ми години. Имам чувството, че я виждам навсякъде. Може би тя наистина е моята вълшебна кръстница. Може би вече 30 години и повече се чудя, тази жена какво прави около мен и къде мога да я сложа, защо се появява, каква е връзката с мен...

И носи вълшебство в живота ти?

Доколкото на мен така ми се иска. Както и в първата, така и във втората книга, колкото и лоши неща да се случват, всичко завършва добре накрая. Просто на мен така ми се иска. Джон Ленън е казал така: „Ако не е добре, значи не е свършило.“

Това има ли нещо общо с потребността ни понякога да намерим вътрешния ни водач или по някакъв начин да дадем образ на нашата интуиция, на нашето по-висше разбиране за света около нас, за нашето собствено място в живота – предназначението ни?

Да, сигурно, защото всеки човек е дошъл с някаква мисия на този свят. И когато я изпълни, както се казва във втората книга, се връща обратно за нова мисия или пък се качва на по-високо ниво. Иначе животът би бил безсмислен.  Всеки трябва да има какво да свърши и за доброто на останалите. И най-лошите хора сигурно имат мисия в този живот.

Какви са разказите, ако трябва да ги определим?

Ако някой си мисли, че може да вземе цитат от тази книга и да го използва във фейсбук, подобно на Паулу Коелю,  няма да му се случи. Това са истории. В първата книга са много лични- от моя живот. А втората е малко по-различна. Там повечето разказа са за мои приятели и мои близки, които са преживели такива неща. Занимавам се малко повече с токсичните връзки, защото всеки е имал в своя живот някой токсичен човек, който му е тровил нервите, по някакъв начин.

Даже не толкова е страшно в книгата, колкото са страшни нещата в действителност, но все пак на мен така ми се иска да свършват хубаво! Както би трябвало да става за добрите хора, но за съжаление не винаги се случва така. Може би това е една желана реалност.

Още за Роуз, за посланието и темата, която обединява разказите в новата книга - интервюто на Валерия Василева с Екатерина Капрова специално за Радио Варна можете да чуете в звуковия файл.