„Лесна работа“: Някои майсторски похвати на правилното мързелуване

Здравейте! Днес в „Лесна работа“ с усмивка отчитаме, че предстои 10 август - международният ден на мързела.

Разбира се! Кога, ако не през август? Как, ако не с уважение към слънчевото съвършество на нищоправенето?

Лично аз не съм мързелив човек и оценявам усилията на всеки, който целенасочено и последователно върви по набелязания път. Но, от друга страна, съм сигурна в ползотворния ефект от краткото лениво отпускане. На плажа, в парка, до басейна, в кафенето...

Уверена съм, че то може да е първа стъпка в правилна посока: освобождаване на напрежението и част от вълнуващия процес на събиране на емоции, сили, вдъхновение и материал.

На Антигуа бях срещнала невероятен образ, който се оказа едно от ярките доказателства, че ако пет дни в годината с радост създаваш фигурки от природни материали, през останалите 360 дни можеш с още по-голяма радост да се припичаш на слънчице в очакване на случайни събеседници, да продаваш творбите си в импровизираната галерия на улицата и кротичко да си блаженстваш. Събираш общуване, впечатления, нови приятелства и идеи.

На високосна година работните дни се увеличават с още един, но това едва ли е толкова напрягащо. Какво е един ден в сравнение с огромния лежерен океан от дни, който сладко прелива в безкрайна житейска ваканция?

Впрочем, лекото и елегантно нищоправене е често срещан майсторски похват по всички географски ширини.

Има случаи, когато непредприемането на действия спестява напрежение. Не се налага да поемаме отговорност за постъпките си и съответно - за последствията от тях. В пълен синхрон с широко застъпеното чиновническо схващане: колкото по-малко движения, толкова по-добра автобиография.

Има хора, които така ненапрягащо си се прозяват на бюрото до пенсия. Достатъчно е да са специализирали двете форми на движение:

- прехвърляне на топката към друг колега

и

- навременно поръчване на обяда /преди да е свършил десертът и докато все още има достатъчно от най-доброто основно ястие в менюто/.

Тогава не им остава нищо друго, освен да красят работното си бюро до дълбоки старини, да озаряват света и всекидневно да празнуват международния ден на мързела.

Възможно е именно някой от тези чиновници да е спретнал дълбокопочитаемия празник. Ей така: тихичко, кротко, с намигване, докато си обядва мусакичка и си прави планове за вечерта. Всичко е възможно.

Празнуващите призовават да се отдадем на безбрежна леност, а това, по тяхно професионално мнение, ще ни даде нов духовен тласък.

Да ви напомня Удхаус, ярките преживявания на Бърти и колоритното присъствие на Джийвс?

Съвършеното нищоправене, в което се забъркват каша след каша, а после един добре смазан мозък озарява събитията и предлага уникални решения!

Подобни ситуации винаги напомнят за тънката разлика между обикновените хора и джентълмените.

Едните мързелуват, другите си почиват между важни срещи и решения.

Тъй както лудостта може да е обикновена лудост, но можем с уважение да я наричаме ексцентричност. При положение, че човекът, който я проявява, отговаря на следните

условия: да излиза от луксозна кола, да влиза в още по-луксозна вила и поръчката му за вечеря да започва с трюфели.

Тогава говорим за ексцентричност вместо за лудост от уважение към покупателната способност на героя.

Същото е с мързела.

Така че, предстоят ли ви лежерни мигове през август, аз - Даниела Иванова ви желая те да са все повече и все по-хубави! Без значение как ще ги наречете: мързел, почивка, творческа ваканция, сладко правене на нищо... Най-важното е да им се наслаждавате с радост и в добра компания!