„Лесна работа“: Чужденец в града

Здравейте! Сигурна съм, че лятото е най-подходящото време за това: човек да се окаже на ново,  непривично място, където животът тече по свои собствени правила и където цялата вселена от характери и човешки взаимоотношения е интересна и абсолютно неизследвана територия. Чужденец в града. Една примамлива, но и твърде деликатна роля. Случайно се оказах в нея и нямам търпение да споделя!

Не става дума за онзи чужденец, който слиза от борда на круизния кораб и е готов за няколко часа кулинарни, исторически, културни и природни приключения, а те някой ден да красят социалния му профил и да бъдат повод за мили  разкази със следното начало:

„Да знаете какво се случи, когато бях...“.

Продължението е името на града, държавата, континента... И шарените спомени, в допълнение към любими снимки на въпросното място, магнитчета по вратата на хладилника и сувенири, подредени зад витринка в кътчето на пътешественика.

Сега, обаче, имам предвид друг чужденец.

Човекът, който отваря вратата на непозната общност, оглежда се и плахо пристъпва напред. Има вид на случайно попаднал в балната зала по време на чуждо тържество. Влиза, прави крачка-две встрани и притеснително се обляга на стената,  докато свикне с новата празнична обстановка и докато огледа героите.

Да, бях чужденец в града. Чувството е невероятно.

Сякаш на толкова години се раждаш отново, правиш първи плахи стъпки, преди да обиколиш парка и да се включиш в житейския маратон – на друго място..., с други хора...

Сякаш внимателно търсиш първите думи и ги изричаш с онова странно страхопочитание към смисъла, който те носят и към здравината на моста, който  проправят между теб и другите. Преди да си събрал куража да подариш на новооткрития си свят всички следващи свои думи и истории.

Ролята на чужденец в града носи тръпката на откривателя и е част от двустранен процес. От една страна наблюдаваш, от друга –в теб се взират с внимание и любопитство. Един процес, напълно лишен от товара на натрупаните очаквания, от предразсъдъците, години наред градили образи, стени и непробиваеми духовни крепости. Процес, който започва от нещо толкова естествено – първото впечатление.

И ако се върнем към балната зала, там чужденецът има големия шанс за чисти наблюдения, шанса да види и приеме ситуацията, каквато е.

Другите разполагат с истории, създавани понякога поколения наред, истории, които обикновено пречат да видим цялостната картина в чистите й цветове - точно толкова ярки и истински, каквито са в действителност. Без емоционални украшения, без бляскавите бижута на отдавна изграден имидж или без раздърпаните качулки на негативни влияния, на подшушнати сюжети, приети от общността за даденост, част от които е твърде възможно да са се случили единствено в нечие въображение.

Да, бях чужденец в града и разбрах колко лесна работа е да приемеш хората, събитията, ситуациите... Да ги приемеш каквито са, без етикети и определения, без непотвърдени отправни точки, без влиянието на чужди нагласи.

Приемането прави света различен, по-чист и истински.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая нови, впечатляващи хора и преживявания! А когато ви се случат, да ги приемете с отворени сърца и без предразсъдъци. Едно от очарованията на живота е да вървим по собствен път, без чужди компаси – от чистото първо впечатление на приемането до мъдростта на свободния избор и съзнателните решения.