Варненският театър отново има паметник на патрона си Стоян Бъчваров

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ при Театрално-музикален продуцентски център Варна измести честването на 100-годишния си юбилей, съобразно противоепидемичните мерки, от 12 и 13 март 2021 г. с един месец по-късно на 12 и 13 април 2021 г.

В празния театър актьорите поканиха на Благовещение само театралната легенда Грациела Бъчварова и Явор Пенев, автора на бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. На кратка и вълнуваща церемония двамата свалиха покривалото от скулптурния портрет на Стоян Бъчваров, а Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна и Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“, прерязаха лентата (вж.снимки).

Просълзена, Грациела Бъчварова поднесе първите цветя пред бюст-паметника на своя бележит предшественик. Тя благодари на ръководството на театъра за честта да открие скулптурният портрет на Стоян Бъчваров и изрази радостта си, че това става, ако не на рождения ден на театъра, то в същия месец - театралния месец март, в навечерието на Световния ден на театъра и на такъв хубав християнски празник като Благовещение. Пожела здраве, силни постановки и възторжена публика.

Бюст-паметникът идва на мястото на предишния, изчезнал преди повече от 32 години при предпоследния ремонт на театъра през 1989 г. За 100-годишния юбилей на Варненския театър Художественият съвет на ТМПЦ с единодушно решение възлага проекта за нов бюст-паметник на младия скулптор Явор Пенев и заедно с него избира фотографията, която да го води в творческите му търсения.

След откриването на скулптурния портрет на Стоян Бъчваров отец Дончо Александров от Храм „Свети Атанасий“ отслужи водосвет за здраве и благоденствие и отправи хубави послания към актьорите и всички заети във Варненския театър, който служи на изкуството вече цял век, информира пресцентъра на ТПМЦ-Варна.

Скулпторът Явор Пенев разказа пред Виолета Тончева за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров:

Двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е твое дело. Как се чувстваш?

Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.

Как подходи към нея?

Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст.

Как се оформи скулптурният образ в съзнанието ти?

Не се случи веднага. Процесът на моделиране предполага етапи, които се повтарят, докато авторът не види това, което иска. И при мен беше същото - моделирах, развалях и пак моделирах, докато се получи вариант, който ме удовлетворява.

Какво търсеше в портрета на такава забележителна личност като Стоян Бъчваров?

При бюст-паметници на действителни личности най-важното е портретът да бъде реалистичен, трябва да има прилика, да се разпознава. Разбира се, всеки автор може да има различно виждане, но прилика трябва да съществува. Оттам-нататък търсех да пресъздам тази достолепност, която Стоян Бъчваров внушава.

Освен портретната характеристика и приликата, за мен беше важно скулптурният образ да кореспондира по някакъв начин и с усещането за Варненския театър като институция, като атмосфера, дори като архитектура. Самият бюст-паметник да стане част от голямото органично цяло на театъра.

Красиво творческо намерение. Как се постига?

Това е по-скоро усещане, което трудно се постига и трудно може да бъде описано. То е едно основно чувство, което ме водеше през цялото време, докато работех скулптурния портрет. В процеса на скициране и моделиране експериментирах, подлагах на анализ всяка своя стъпка и така постепенно се оформи крайният вариант.

В твоя скулптурен портрет Стоян Бъчваров изглежда наистина достолепен и отдаден на своята мисия, но в същото време се вглежда внимателно в човека насреща, сякаш очаква от него същото уважение. Тук си уловил, струва ми се, една много важна черта от характера на Стоян Бъчваров, който наред с актьорите е ценял високо и публиката.

Показателна в това отношение е една история от първите години на Варненския театър, която ми разказа преди време ветеранът Данаил Мишев, светла му памет.

В студена зимна вечер в театъра влязъл само един човек и актьорите попитали режисьора дали си струва да играят представлението само пред един зрител. Стоян Бъчваров погледнал иззад завесата, видял, че в залата наистина има само един човек и отсякъл: „В залата има зрител. Той е дошъл да гледа театър и ние нямаме право да го разочароваме“.

Интересна история. Радвам се, че я научих, защото тя отговаря и на моето разбиране за Стоян Бъчваров като човек.

Фотографиите са на Веселин Василев