Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?
Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи 3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.
В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.
От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.
Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.
- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?
Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа - да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.
Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила. Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.
- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.
То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието.
Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Новата инициатива на „Международния литературен фестивал „Варна Лит“ е търсенето на таланти в писането на текст за сцена сред варненските гимназисти на възраст над 15 години. Нарича се „Ателие за творческо писане“ и негов автор е Даниела Цочева – един от организаторите и вдъхновители на всички инициативи на „Варна Лит“. Тя даде насоки на..
Да бъде въведена оценка за дисциплина и да се обърне внимание на възпитанието на учениците като мярка за подобряване на резултатите и преодоляване на насилието в училищата. За това настояват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", каза председателят му Юлиян Петров в предаването на Радио Варна Post Factum. От десетки години се опитваме да обясним..
На Бабинден – денят, посветен на акушерите и грижата за новия живот – проф. Емил Ковачев, управител на СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" - Варна, сподели своите впечатления и предизвикателства от изминалата година. В болницата през 2024 г. са родени 1881 деца, включително 51 многоплодни бременности, най-често близнаци. Най-малкото бебе, което е..
Най-знаковата дума за България през изминалата 2024 година е Шенген. Това сочи класацията на традиционното проучване на платформата за грамотност "Как се пише?" за 2024 година. Това се прави за четвърта поредна година. За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко..
„Участието на БСП в управлението е целувка с дявола, защото всяка партия, която прескочи своите червени линии, тя се отказва от своите идеи, а партия без идеи е политически покойник“. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна председателят на партия „Българска пролет“ Велизар Енчев. След влизането на „БСП-Обединена левица“ в..
Най-доброто от нас днес – как да изчистим съзнанието си, да се чувстваме по-добре и успяваме в повече неща. Да забавим не само естествения процес на стареене, но и да се подмладим, не само физически. Това ни споделя „перфектната неперфектна“, както се шегува, йога ентусиастът Антония Криван от Балчик. Запалва се по йога преди повече от..
Споразумението за примирие между Израел и "Хамас" става възможно заради натиска от администрацията на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Първите заложници ще бъдат освободени на 20 януари, когато Тръмп встъпва в длъжност, докогато бе даден и ултиматум от него за прекратяване на огъня. Това каза за Радио Варна в обзорното предаване "Позиция"..
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно
