„На чаша вино с Милко Божков" се нарича документалният филм за художника с режисьор Атанас Киряков. Филмът е заснет в ателието на Милко Божков, а размислите на художника за изкуството и живота започват със спомени от детството, родната къща и професионалния път. Оператор е Димитър Митов, а музиката е на Веселин Веселинов /Еко/. С Милко Божков ни среща Светлана Вълкова, а филмът може да бъде видян безплатно в youtube.
Снимахме филма в началото на юни месец в село Стамболово. Тази идея на Атанас Киряков е от една моя изложба преди 7-8 години.
Започвате от къщата на село, където си се изолирал от много време. Какъв е духът на тази къща, в която живееш?
Това е духът на хората, които са живели преди мен, които са я направили. Това са прадядо ми и дядо ми по майчина линия. И може би някакво духче се е привнесло и от мен през последните 20 години.
Намерил си доста стари снимки, видяхме ги във филма.
Стари снимки намерих много в къщата. Рамкирах ги и направих една стена с историята на фамилията по майчина линия.
Разкажи ни за първия си творчески акт. Той в тази къща ли беше?
Това беше в село Ресен на 8 ноември /по стар стил - Димитровден/. Аз гледам и сега моите внуци като малки какво правят. Дай им нещо и веднага започват да драскат по стената. Но изглежда шамарите, които ядох, не са били стресиращи за мен, защото към 4-5 клас много обичах да рисувам. И за мое щастие, за което съм благодарен до живот на баща ми и майка ми, че ме заведоха в Търново при професионален художник - Бай Борис Попов. Започнах да вземам уроци, после гимназия, академия и т.н...
А помниш ли какво рисува на тази стена тогава?
Помня, че драсках и ми беше любопитно. Имаше едни чешки моливи, които от едната страна бяха сини, а от другата червени и като ги топнеш във вода се разтваряха. Бях като един завършен абстракционист. Спомням си стената много добре, под прозореца, защото явно не съм бил много голям на ръст. Какво съм рисувал точно не помня и го няма документирано в историята.
Във филма разсъждаваш за стила на рисуване, за това че не обичаш да рисуваш по един и същи начин.
Стилът е в самия човек, в това как живееш, как общуваш с близките си. Рисуването е част от това нещо. Аз не си поставям някаква граница. Например до края на тази година ще рисувам така, а после по друг начин. То трябва да дойде отвътре и да бъде естествено.
Как се познава некадърното рисуване?
Това е все едно да разпознаваш марковата дреха от фалшивата. То е имитативно. В нашето време почвата е много благодатна за такъв тип шмекери. Аз правя разлика между тези, които не можеш да кажеш, че са жестоки художници. Но има други, които са художници-паразити и за съжаление много от галериите участват в тази пошлост. То затова разцъфтява, защото много хора не знаят. Знанието е голяма работа във всяка област. Неграмотността във всяко нещо е жестока работа. Нямаш чувство да се съизмериш.
Като говорим за времена и епохи, би ли искал да си живял в Ренесанса?
О, да. Даже съжалявах защо не съм живял по онова време. Но човек е силен, когато живее в своето време и намери мястото си в него. Може би и по време на Ренесанса са си казвали:„Защо не съм живял по времето на Римската империя”. Ние днес не можем да видим реалния живот тогава, а само останки.
Имаше един филм на Уди Алън, където този въпрос се коментираше...
„Полунощ в Париж”, да, той много добре го е усетил. Това е един от любимите ми негови филми.
Защо е важен за теб периодът "Варна" и „Вулкан” най-вече?
Защото се запознах с големи художници, които ми станаха и големи приятели. Тази атмосфера, на това място, ни направи художници. Това е периодът, който ни направи, но не можеше да продължава вечно. Имаше нещо полунощно парижко в него.
Страхуваш ли се, че ще дойде време, в което няма да можеш да рисуваш?
Не ми е минавало през ум това. То може да стане само ако имам физическа немощ, но гледам да не го мисля това.
Аз имах предвид музата за рисуване ако изчезне...
Музата е в работата.
Как протича един твой ден?
През лятото ставам, правя си чай, отскубя някоя тревичка, отивам в ателието. През зимата пак пия чай, паля печката в ателието, започвам работа, на обяд хапвам нещо, пия една чаша червен вино. След това е време за лека отмора като римски патриций. И след обяд живописвам, но докато е светло. Вечер съм на една салатка, по някоя ракийка, книжка и това ... Музика се чува непрекъснато. Това ми е ежедневието....
Работиш ли нещо конкретно за изложба в момента?
Не съм довършил книгата с Борис Христов. Книгата е готова на две трети. Това е серия картини в различни формати. Изложбата ще бъде догодина по това време. Има какво да се прави. Аз много харесвам, дори обожавам творчеството на Борис Христов и миналата година той ми изпрати текстове. Аз ги прочетох и без да мисля какво ще рисувам. Опитвах се само да попия текстовете. Това беше голям подарък. Той е събирал камъни в района на село Лещен, направил е и снимки и аз работя по тях, т.е използвам камъка под формата на фотография и ги допълвам с текстовете му, като се опитвам да ги превърна в живопис.
Имаш ли любимо стихотворение на Борис Христов?
Аз помня първото, по което през 1983-84 година във Варна направих една работа – рисунка с платове, хартия. Това беше за Мария - "Жената Мария" . Ние се запознахме горе-долу по онова време. Анри Кулев ни запозна.
Да приключим все пак с виното - заглавието на филма е такова. Знам, че си ценител. Червено или бяло?
Червено, разбира се. Ако ме питаш младо или старо, бих казал старо, но до снощи. Снощи си говорихме с Борето, защото един приятел ми донесе негово домашно вино. А той е голям любител и познавач на червеното вино. Той ми разказа за някакъв собственик на шато във Франция, който разказва, че в младото вино е истината. И това, което каза Борето е, че старото вино е като старица. Докато имаш младо вино, трябва да се пие младо вино. Но аз обичам хубавите стари вина. Е, как да не харесваш София Лорен дори и на тези години! Има класа.
Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..
Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..