Петър Димитров: Завладян съм от магията на тънките гуми, скоростта и усещането за свобода в колоезденето

72-годишен варненец е най-възрастният участник в масовия колоездачен преход "Дунав Ултра: Следвай реката 2020", приключил неотдавна. Петър Димитров измина маршрута от 730 километра за 7 дни и успешно финишира в крайната точка на приключението - Дуранкулак.

Родом е от добричкия край, служи като военен офицер в Царево и след пенсионирането си в началото на 90-те години се установява във Варна. Споделя, че спортува през целия си живот и обича колелото от детството си, но дълги години във военното училище и в армията практикува други спортове. Качва се отново на колелото едва след приключване на активната военна служба.

За Петър Димитров велосипедът и дългите самотни часове на каране по шосетата на България не са само хоби - те го вдъхновяват и му помагат да се възстанови от коварна болест преди няколко години. "През 2014 година бях диагностициран с рак, минах всички процедури, операция, курсове на терапия. Благодарен съм на лекарите - нашата медицина, колкото и да я критикуваме - помага. И така - животът продължи. Тогава ме вдъхнови и мотивира историята на Ланс Армстронг - много известен колоедач, спорна личност, но също е преборил рака и дори след болестта става още няколко пъти победител в обиколката на Франция! Искам да кажа -  хора не се молете, борете се! Животът на всеки един е в неговите ръце. Моето разбиране е, че първо човек трябва да остане насаме със себе си. Няма нужда от излишни съвети и съжаление. Спортовете, с които може да остане със себе си, са пешеходният туризъм, маратонът и колоезденето. Докато карам 6-8 часа аз съм сам със себе си, имам достатъчно време да обмисля и да взема решение, ако не днес, то утре. През това време всичко в организма се движи и възстановява, до всяка частица на организма достига кръв, а кръвта лекува... И след диагнозата рак има живот!"

Чуйте споделена неговата история в интервю на Валерия Василева.