Ивелина Иванова е актриса на свободна практика в Париж. Работи съвременен и уличен театър, както и клоунада, която е много популярна във Франция. Интересува се и от социалния ефект на своята професия, затова става един от артистите, които правят специален деня на децата във френските болници. Тя посещава децата в онкологичното отделение на една от най-големите парижки болници "Робер Дебре". Ивелина е възпитаник на варненската френска езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" и единственото й желание е било да продължи да учи театър. Родителите й обаче са против, а и не я приемат в НАТФИЗ, така тя се озовава в Париж като студент по "Лингвистика и семиология" в Сорбоната, но когато идва време за магистратура избира да пише за театър и разбира, че тази страница в живота й не е затворена. Приемат я в театралното студио Витри, в Париж, продължава в школата на френския актьор и педагог Жан Пол Денизон, работил със знаковия за британското театрално и филмово изкуство Питър Брук. След това завършва магистратура "Театър" в Сорбоната. Ваканцията й във Варна това лято беше посветена на артистична изява и за най-новия проект на групата архитекти "Ре-аниматорите", част от тях също френски възпитаници. Тя проведе интервюта с жители на варненския кв.Конфу за развитието на квартала им, който много се промени след пробива на бул.Васил Левски, а след това влезе в ролята на техен гид разказвайки им споделените положителни и отрицателни отзиви. Архитектите превърнаха една от пасарелките в артистично пространство за ден, демонстрирайки идеята, че градът трябва да се развива повече в удобство на хората в него. За Радио Варна актрисата Ивелина Иванова разказа още:
Повечето артисти във Франция са многопластови, понеже там са много малко щатните артисти. Работя с най-различни трупи, правя както клоунада (във Франция е много известна), детски, съвременни и улични представления. Като казахте клоунада се сещам, че в България ваши колеги артисти-клоуни започнаха да правят в някои болници кратки представления за деца, за да ги зарадвеат. Вие също имате подобен опит, как стигнахте до детското онкологично отделение в парижката болница "Робер Дебре"?
Много ме интересува социалният аспект на всяка една професия. Болницата е много тъжно място, особено за деца, когато трябва да престоят малко по-дълго време. Но във Франция в почти всички детски отделения има всякакъв тип артисти. Сама намерих асоциация, която търси такъв тип артисти. Отначало не знаех дали това ще е най-подходящата форма за мен, защото не бях убедена, че ще издържа на напрежението, все пак става въпрос за онкологично отделение. Но децата всъщност са си деца независимо, че са в болница. Те имат нужда да бъдат забавляване и най-вече да играят за да забравят, че са в болничното пространство. На мен страшно много ми харесва да се превъплъщавам в различни роли в отделенията.
Дават ли ви някаква професионална провокация от това, което предварително сте замислили да им покажете?
Да, с такива деца не може да се представя просто едно представление, което предварително си подготвил. Те много често не са в състояние да гледат дълго време, понякога дори не могат да станат от леглата си, така че при тях има едно постоянно преизмисляне, на игра, подход. За мен работата в онкологичното отделение определено беше изключително обогатяваща.
Какво ви престои когато се върнете в Париж?
Имах няколко представления, които бяха анулирани, заради Ковид 19 и карантината. Театрите в Париж вече отвориха, така че искрено се надявам ... Имах едно представление с клоунада за възрастни.
Ракажете ни за това представление.
По принцип всеки има в себе си един мъничък клоун, който се е скрил и с минаване на годините все повече се скрива, скрива, скрива. Работата на нас артистите, които се занимаваме с клоунада е да го открием това малко клоунче, да го развием, да го направим много голямо и да му дадем пространство да се развива. Защото една част от този клоун е детето в нас, вярата му в доброто, че всичко е възможно и в същото време детинската наивност и детинските проблеми. За разлика от театъра клоунът е много близо до самия човек, който играе. Клоунът не е отделен персонаж, той е друг и в същото време е теб. Той е и двете.
Как приемате обстановката в света в момента?
Сега я приемам по-добре, защото се намирам във Варна и морето е на 10 минути от мен. Беше ми доста по-трудно в Париж и бях затворена в един апартамент и имах право да излизам само по един час на ден. Искрено се надявам, че нещо в нас ще се промени, когато всичко това свърши. Надявам се да е по-бързо.
В каква посока обаче се променя светът, хората...?
Според мен с тази наложена карантина си дадохме сметка, че границите не са така отворени, както си мислихме и също, че Skype или Zoom не ни сближават толкова, колкото си мислим.
Правите ли дългосрочни планове или държите на фокус предимно настоящето?
В моята професия се налага да имам дългосрочни планове, защото представления и репетиции се планират от доста дълго време. Сега плановете се наложи да бъдат променени, може би е за добро. Така че продължавам да си правя дългосрочни планове и се опитвам с усмивка да приемам промените по тях.
Доколко устойчиви могат да бъдат партньорските взаимоотношения при възникването на трудности и способни ли са двама души да поставят личния си интерес на заден план в името на това, да съхранят връзката си? Този и други вълнуващи въпроси задава новият български късометражен филм “Сън или не”, който ще направи своята премиера на 27 април във..
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Христос Воскресе! Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците..
Златен медал в многобоя за българския ансамбъл на световната купа в Баку. Уникално съчетание на обръчи и топки. Българките тотално взривиха залата с играта си.
Козунакът е един от главните герои на великденската трапеза редом до яйцата и агнешкото месо. Приготвянето му обаче не е лесна работа. Не е и чак толкова трудна. Стига човек да има желание и най-вече търпение. За щипката любов е ясно. От нея във всеки свой козунак прибавя шеф Филип Спасов, който отдавна е изгубил бройката на приготвените от..
Ивалин Славов е свещеник в Катедралния храм "Успение Богородично" във Варна. Той е роден в Исакча, Румъния. Майка му е с руски корени, а б аща му е българин. О тец Ивалин е учил и в България, и в Румъния. Завършва Духовната семинария в София и Богословския факултет на университета в Букурещ. Служи в храма в Асеновград, а през 2006 г. Светият синод..
Поколението на подрастващите днес е поколение на зависимости от материалното. Това е поколение, при което всичко се получава веднага. Поколение, което не може да изчаква и да отлага. Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров , ръководител на Втора Психиатрична клиника към Университетската многопрофилна болница за активно..
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд
Разкъсана облачност
