С поглед към звездите

Космосът винаги е примамвал умовете ни – с неизвестността си, с необятните си хоризонти и с потенциала за развитие, който ни предоставя. А възходът на космическото дело през последните десетилетия привлича все повече ентусиасти.

Сред тях са Невена Балабанова, Орлин Бобчев и Калина – едно варненско семейство с разностранни интереси, което не пропуска събитие от космическия календар. А последното такова беше съвместното изстрелване на астронавти до Международната космическа станция (МКС) от NASA и SpaceX – пример за ползотворно партньорство между частна и държавна компания, което предопределя и космическото бъдеще на човечеството, в което основна роля ще има частната инициатива.

А защо това изстрелване е важно?

Орлин: Първо, SpaceX спечелиха доверието на NASA с големия процент на успеваемост на своите изстрелвания и с последователността в работата си. След това идва и много по-ниската цена, която постигна частната компания – нещо много важно за устойчивото развитие на една космическа програма. А това успешно скачване с МКС ни показа, че можем да мислим за изграждане на нова инфраструктура в космоса – една от стъпките по пътя към Марс. Не на последно място е това, че “Dragon” са кораби от ново поколение – те са за многократна употреба, изградени са по най-нови технологии и превъзхождат морално остарелите американски совалки, които са извадени от употреба, и руските кораби „Союз” – единствената алтернатива за транспортиране на хора до МКС в момента.

Но откъде идва този интерес към космоса в семейството?

Невена: Всеки от нас е запленен от космоса – четем, интересуваме се и непрекъснато споделяме помежду си наученото. Така тази обща енергия постоянно циркулира между нас и подхранва интереса ни към тази вълнуваща тема. Според мен във всеки човек е заложен стрмежът да преминава следващата граница, което всъщност ни помага да съхраняваме и развиваме интелекта си.

А мечтите на 12-годишната Калина, свързани с космоса и неговото покоряване, една по една вече се сбъдват.

Калина: Много съм щастлива, че миналата година успях да спечеля стипендия и да бъда част от спейскемп – лагер в Измир, Турция, който запознава деца на моята възраст с подготовката, която астронавтите преминават по пътя си към космоса. А в момента, освен, че обичам да гледам всяко едно изстрелване, ходя и на кръжоци, които не засягат само космоса, но и различни други науки като биология и физика, които също са много интересни. Но въпреки че много от мечтите ми са свързани с космоса, за мен не е задължително да летя – много бих се радвала просто да работя за някоя космическа компания, а защо не и да бъда част от екипа, който ще подготви следващото изстрелване до Марс!