За първи път във Варна показват три от петте оригинални знамена на Българското опълчение, пренесли през десетилетията стремежа към постигане на желаната свобода. Знамената, които са част от фонда на Националния военноисторически музей (НВИМ), за първи път изобщо напускат София, съобщи за директорът, доц. Соня Пенкова.
Това са знамената на 1-ва и 5-а опълченска дружина, изработени зад граница със средства на българската емигрантска общност. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 година.
Третото знаме е известно като знамето на Горнооряховските въстаници. Ушито за Априлското въстание, то е връчено на 4-та дружина по време на Руско-турската война и се развява в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението и трите знамена участват във войните за национално обединение.
Изложбата „Знамена на свободата“ ще гостува във Варна до 26 март.
Малко повече за историята на флаговете?
- Представени са знамената на 1-ва, 4-та и 5-та дружина. Отсъстващите знамена са Самарското и това на 2-ра дружина. Това са емблематични знамена на българското освобождение, не само поради факта, че са знамена на българското опълчение, но и защото знамето на 4-та дружина взема участие в реални бойни действия, а по-късно знамена от Освобождението стават знамена на българската земска войска.
Да разкажете повече за това как са намерени тези знамена, как са опазени до ден днешен?
- Славно са преминали през годините. Както казах, част от тях са участвали във войните за национално освобождение. Част от тях - знамето на 5-та дружина се развява и през Сръбско-Българската война през 1885 г., Останалите знамена - на 1-ва и на 2-ра дружина, вкл. и на 5-та, участват в Балканските войни и Първата световна война. Знамето на 1-ва дружина дори е сред спасените знамена (на Южния фронт) в българската армия. В Първата световна война то е знаме на 52-ри полк, който попада в заложничество, т.е. на запад от Скопския меридиан* и е спасено от няколко военнослужещи. След войните за национално освобождение тези знамена са прибрани в Знаменната зала на Двореца в София, както и другите знамена от българската армия.
*След пробива при Добро поле на 29 септември 1918 г. България подписва т.нар. Солунско примирие, според чиито клаузи, бойните части и съединения, оказали се на запад от т.нар. Скопски меридиан, остават като заложници. Непобедените в сраженията 1-ва Софийска, 6-та Бдинска, 302-а и Сборната дивизия - общо около 96 хил. войници и офицери, са задължени да предадат оръжието, техниката, имуществото, архивите и знамената си. Българските воини обаче решават да опазят знамената си и с риск на живота си ги укриват и спасяват.
Чуйте и звуковия файл, където има още интересни и малко познати факти за знамената на опълченците ни.
Иначе, за първи път 3-ти март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението, като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото народно събрание, датата бе обявена за национален празник на страната.
Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..
Възможно е във вторник депутатите от парламентарната група на ДПС-ДПС да обявят официал но, че излизат от управлението. Това каза в предаването на Радио Варна „Позиция“ политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него обаче липсата на подкрепа от партията на Доган няма да се отрази върху стабилността на..
Звездите на Мишлен се смятат за отличителен белег на изискани ястия от най-добрите готвачи в света. Не са лесни за получаване и се дават на най-добрите ресторанти. Само на 26 години, но вече с Мишлен звезда е Карлос Касияс. Братовчед на известния испански вратар от близкото минало Икер Касияс, Карлос се изявява на полето на кулинарията..
Интервю с Барфоломей и Монах Борута (ПАТРИАРХЬ, екс-БАТЮШКА) След като разделиха БАТЮШКА на две и продължиха в паралелни посоки, музикантите на страната на Барфоломей се преименуваха на ПАТРИАРХЬ. През миналата година, дойдоха у нас и представиха първия си албум под това име „Господи“. Само четири месеца по-късно, през януари ПАТРИАРХЬ издадоха..
Името на Михаела Аройо нашумя през 2024 г., когато представи проекта "Сънувам на български", изследващ идентичността на българската диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на 5 години в рамките на 16 пътувания варненската фотографка посещава над 60 населени места в Молдова и Украйна с преобладаващо българско население,..
През януари миналата година от Община Варна обявиха, че заедно с Министерството на икономиката и индустрията ще създадат съвместно инвестиционно звено , което ще работи за привличане на стратегически инвеститори в града. От Радио Варна решихме да проверим докъде стигна идеята и има ли вече реално работещо инвестиционно звено във Варна...
Бъдещият военен лекар Тодор Тачев, възпитаник на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" бе отличен с приза "Студент на 2024 година". Казва, че признанието е голяма отговорност за него. Радва се, че е получава това отличие тук в България. Това е бил неговият избор - да остане в отечеството си и да гради бъдещето си тук. Казва, че човек се учи..