НА СЕЛО в Ботево - центърът на Вселената

Село Ботево е център на света за всички онези, които са родени и все още живеят в това живописно местенце. И макар на Светата троица – даскала, попа и кмета, времето и събитията да са разделили пътищата, успявам да се срещна с някои от тях. Говорим си на български - за минало, настояще и бъдеще. Чиста родна реч звучи по мегданите на Аксаковското село. С риск да ме обвините в дискриминация, смятам че това е причината престъпността  да клони към нула. Последната обява, в която се търси дрон, за да бъде заловен местен злосторник е от края на 2013 година. Набирането на спонсори с цел купуването на летящата техника е за да се патрулира над село Ботево. В обявата пише, че "Дронът ще е снабден с камера , за да се усети пълният адреналин от линчуването на злосторниците, понеже оня ден бай Кольо си взел еклери от Гинчето и ги забравил под навеса за 5 минути. Въпросът е - коя котка къде ги е завлякла. "  С подобно  настроение ме посрещат жителите на Ботево. Надявам се да го предам и на вас в ранното съботно утро на 15 февруари след новините в 9 часа.

На Даниела Митева трябва да й е лесно  в стола на кметския наместник, защото е от същата политическа партия, от която е и кметът на голямата община Аксаково. Битката й е за автобус, който да пътува не само от понеделник до петък, но и през почивните дни.  Родена в съседното на Ботево село - Крумово, тя си спомня за добрите му години. 

Предимно млади хора си купуват къщи в Ботево. Цената е между 15 и 30 хиляди лева според големината на имота. Къщите на англичаните стоят празни, пуснати са за продажба, но поради високата им цена, никой не ги купува.

Язовир Ботево е с нов концесионер, който вече го е зарибил, а на пролет трябва да започне реализацията на амбициозния му проект да изгради къмпинг и шатри за риболовците.

Старото име на Ботево до 1882 година е Юшенлий. 

Когато е в Браила през 1871 година,  Христо Ботев издава своя първи вестник, наречен „Дума на българските емигранти”. В брой 8 той пише: "На 29 октомври като бях в село Юшенлий, дойде един арапин с 20 души въоръжени читаци, тръгнали да се хранят по селата, да обират, да убиват.... ". По-нататък Ботев продължава: "На 9 ноември ми се случи пак да мина през това село и да видя друга, още по-страшна сцена..."

Историкът Борислав Дряновски, обаче уточнява: "Ботев никога не е бил във Варна и във варненския край. Не са открити нито документи, нито свидетелски показания да е пребивавал тук. Има само едно сведение, че през 1875 година с кораб Ботев стига до Варна и продължава за Браила. Написаното във вестника е заради дописка, изпратена от Варна на 26 ноември 1873 година от анонимен автор. И до днес точното име не е установено, но повечето изследователи предполагат, че това е учителят Димитър Станчев, който от началото на 1872 година се установява в село Юшенлий, днес Ботево, и учителства там до 1875 година".

През 2009 година е изграден паметник на Христо Ботев със спомоществователството на арендаторите на селото. Землището на Ботево е най-голямо в общината с 15 арендатори. Един от тях е направил пътя до манастира „Света Великомъченица Марина”, където служи Архимандрит Прокопий заедно с монаха Йосиф.

Няма по-важно нещо от духовната храна, която дава изцеление на тялото и върши чудеса. За едно от тях разказва последната акушерка в село Ботево, докато сълзите й напират от спомени за младостта. Днес най-малкият жител на село Ботево е на година и половина, най-възрастната е на 86 години, баба Кръстинка. Навремето десетина бебета са проплаквали всяка година в селото, спомня си последната акушерка Желка Михова. Краят на трудовия стаж на леля Желка е край и на историята на здравното обслужване на Ботево. Родилният дом днес се руши и е обрасъл с растителност.

След 9-ти септември 1944 г. Ботевският манастир запустява, за да възкръсне за живот в последните години. Ремонтирани са параклисът и двете къпални. Построени са и четири стаи за поклонници, както и магерница към тях. Възобновен е и традиционния събор на 17 юли,  който се е чествал на това място още от 19 век.

Село Ботево е разположено в изворната област на река Ботевска, която образува коритообразна котловина в самото село - Чаира.  Отстои на 18 км. от Добрич, 38 км. от Варна и 4 км. от жп линията Варна - Кардам. До 1913 г.  е било в Добричка административна околия, а след откъсването на Добруджа от България минава във Варненска околия. Селото е кацнало на три рида, отсечени от Франгенското плато с долината на река Ботевска, разказва 75-годишната Кръстина Георгиева, родом от Ботево.

В края на февруари предстои избор на ново настоятелство на "Читалище 1871 година", за да зазвучи отново гласът на „Ботевските баби” от едноименната фолклорна група.

Цялото предаване чуйте в прикачения файл: