Най-бързият пианист в света за първи път свири във Варна

Миналата година, виртуозният пианист Питър Бенс (Peter Bence) изнесе емоционален концерт пред публиката в препълнената зала „България“. Тази година той ще се срещне отново с българските си почитатели – този път с две свои изяви.

Първата от тях, на 13 ноември, е част от програмата на Новогодишен Музикален фестивал на НДК. Два дни по-късно, на 15 ноември, пианистът ще изнесе за пръв път концерт във Варна. Изявата е във Фестивалния и конгресен център.

Почитателите на Peter Bence отново ще поемат на кросоувър пътешествие между класиката и поп музиката.


Здравейте на Питър Бенс! Какво ще чуе българската публика от Вас?

Със сигурност песните, които хората очакват да изпълня. Онези, които са гледали в Интернет и по-точно моите варианти на кавърите, които правя. Със сигурност ще изпълня и мои оригинални композиции, които публиката може би не познава, защото никога не съм споделял музиката си. Планирам да издам албум с авторски материал, който трябва да излезе скоро. Надявам се, че публиката в България ще бъде първата, която ще чуе песни от него. Така че ще изпълня повече кавъри, но ще има и една-две изненади.

Какво предпочитате – да изпълнявате собствената си музика или кавърите, които правите?

Интересното при мен е, че обичам всеки един аранжимент на чужди песни, който съм направил. Причината е, че съм подходил към тях като композитор. Работата по аранжирането е много. На първо място обаче дълбоко в мен стои композиторът, а не - пианистът. Наистина обичам да пиша собствена музика. Но в същото време много обичам да изпълнявам и кавъри. Имам любими варианти, които много харесвам, защото обичам оригиналните песни, които ми носят удоволствие, когато ги свиря.

Сравнявате ли собствените си произведения с кавърите, които правите?

В някаква степен да. Когато композирам за пиано, използвам лупове и всякакви други щуротии, за да произведа звук, който инструментът ми позволява. В това отношение тембърът и маниерът на създаване на моите композиции и на кавърите е един и същ. От друга страна голяма част от песните, които съм създал, са измислени само на пиано без други инструменти. По този начин се доближавам до класиката. Разбира се, това не се отнася за филмовата музика, но емоциите и картинността, които композициите ми носят, могат да се усетят. Създавам музика в различни стилове. Имам една песен, която се казва “The Loop Song“. Написал съм я по начина, по който съм аранжирал кавъра на „Despacito“, в който има лупове.  

Имате ли любим кавър?

От песните, които съм изпълнявал досега, много обичам „Africa“ на TOTO. Те са една от най-любимите ми банди. Винаги се забавлявам, когато свиря техни композиции. И все пак харесвам всички кавъри, които правя. Но ако трябва да избирам един, това е „Africa“ на TOTO. Понякога ми харесва и „Despasito“. Удоволствие е да свиря известни песни по коренно различен начин.

Т.е. публиката е по-запозната с Вашите интерпретации, а не със собствената Ви продукция?

Да, защото никога не съм изпълнявал моя музика. Така че за хората е невъзможно да разпознаят моите песни. След време, когато издам албума, се надявам моята продукция да стане разпознаваема, но към момента кавърите са на преден план. Причините са различни. Но се оказва, че и между тях има известни вариации и не толкова. Защото някои разпознават Michael Jackson, други – QUEEN. Вариантите на техните песни за много популярни. Всеки път е различно и настроенията в публиката могат да се усетят. Някои са големи фенове на THE BEATLES и харесват моите версии на техните композиции. Ако трябва да обобщя – най-добрата реакция получавам на песни, които хората познават. Това не означава, че са им фенове. Просто самите композиции са много известни и имат голям успех. Това са произведения, които се въртят по радиата и са разпознаваеми. Те по-лесно увличат публиката.

Какви са предимствата и недостатъците да сте най-бързия пианист в света?

Знаете ли, направих този рекорд за Гинес на шега. Не го приемам въобще сериозно. Когато изучавах класическо пиано, имах навика да свиря всяко едно произведение по-бързо. Приятелите ми и учителите ми винаги се шегуваха с мен и ме провокираха да се опитам да поставя този рекорд. Винаги отклонявах предложението им с аргумента, че не ме интересува. Те не се отказаха и накрая ме убедиха да го направя. Не ме разбирайте погрешно – обичам да свиря бързо. Не знам каква е причината, може да е нещо, свързано с анатомията ми, но от дете винаги ми е било лесно да свиря бързо. Така приех предизвикателството. Но го направих на шега. Смятам, че постижението не е кой знае какво. То не е нито артистично, нито музикално. Въпрос на репетиции и на скоростта, с която можеш да свириш. Не носи никаква ценност за музиката. Все пак го направих. Интересното беше, че по този начин изпробвах моите собствени възможности и в същото време - механиката на пианото. Това дори ми беше по-интересно, защото от един момент нататък самата структура на инструмента не ти позволява да свириш бързо. Ударите, с които се извлича звука, не успяват да настигнат пръстите ми. Беше интересен експеримент. Предимството беше, че получих вниманието на медиите, но това беше отдавна. Недостатъкът е, че хората все още използват за мен определението – „Пианистът с рекорд за Гинес“. Мразя го! Наясно съм със значението му за мен самия и не бих искал да се затварям в кръга – „пианистът, който прави всичко заради сензацията”.

По какъв начин композирането за филми промени подходът Ви към музиката?

Голям фен съм на определени филми и особено на „Междузвездни войни“. Слушал съм саундраците по няколко пъти всеки ден. Композиторът John Williams, който е създал повечето от любимата ми филмова музика, е голямо влияние за мен. Бях на 10, когато започнах непрекъснато да слушам неговите произведения. Дори може да съм бил и по-малък. По някакъв начин филмовата музика ми отвори очите. Все едно преминах през широко отворена врата, която разделяше класическата музика от музикалната свобода и модерната поп култура, които залагат на мелодиите. По този начин се запознах с много други жанрове, което ми разшири хоризонта и ми помогна да се науча да слушам всякаква музика.

Как се пормени животът Ви, след милионите гледани на Ваши видеа в Интернет?

През последните години технологиите промениха живота. Популярността на артистите нарасна. Днес всеки, който иска да каже нещо и да достигне до публиката, не среща никакви затруднения. Просто трябва да създаде някакво съдържание и да го качи в социалните медии. Улесни се и комуникацията, както и разпространението на какъвто и да е материал. Това обаче носи след себе си и странични ефекти, защото всеки ден излиза страшно много продукция. Буквално всеки може да влезе в ролята на съдник, журналист, инфлуенсър, създател. Но резултатът е, че когато се нароят много участници в дадена сфера, продуктът, който предлагат, се обезценява. Така качеството пада. Посредствеността се увеличава. Което създава много трудности при издирването на нещо качествено. Защото то е погребано под посредственост. От друга страна съм на мнение, че Интернет и социалните мрежи са най-доброто, което човечеството някога е получавало. Дигиталните технологии позволиха да се случат толкова много неща и толкова много други неща да бъдат възможни и достъпни. Не мога да си представя какво щях да правя, ако живеех през 80-те или 90-те. Със сигурност щях да се занимавам с нещо, което щеше да е напълно различно от свиренето на пиано. Бих отбелязал, че се чувствам донякъде късметлия, че живея в ерата на социалните медии.

Как решавате проблема с личното Ви пространство, което е постоянно на показ?

Странното е, че попита, защото точно преди дни говорих за това с мениджъра ми, който ми е и добър приятел. Той визираше постоянните съобщения и електронните писма, които получаваме заради вече използвани услуги. Също така наблегна на постоянно променящите се условия за ползването им. Те стават все по-детайлни и данните, които предоставяме, могат да попаднат къде ли не. За някои хора това е плашещо, защото вървим към бъдеще, което не можем да предвидим. Всичко се променя много бързо. Но в настоящето това ни предоставя необходимите услуги. Получава се интересен баланс. Оказва се, че ако не се разкриеш поне малко и не допуснеш до себе си поне малкото зло, то можеш да не получиш голямото добро. Така гледам на нещата. Винаги имаш право на избор дали да използваш нещо или не. Ако не ти изнася, отиваш на някой самотен остров, хвърляш въдицата и ще си добре.

Кое е това нещо, което малко хора знаят за Вас, но бихте искал то да достигне до повече?

Интересно... Едно от тях е, че съм повече композитор, отколкото пианист. И се надявам това да се промени скоро, защото ми предстои да издам албум, ще пусна и няколко клипа към него. Също така обичам да пиша песни. И много харесвам готвенето. Може би не много хора знаят за този мой интерес, но ако не бях станал музикант, щях да съм шеф-готвач.

Когато сте на сцената позволявате ли си импровизации или стриктно спазвате аранжиментите?

През повечето време предпочитам стриктно да следвам аранжиментите, защото искрено вярвам, че когато една композиция е наситена с настроение и емоции, когато носи влияние, трябва да бъде изсвирена едно към едно. Импровизациите са хубаво и интересно нещо, но не вършат работа при ограниченията, които един концерт поставя. Това е и разликата между импровизацията и композирането. Имаш идеята и със седмици можеш да я разработваш. Да решиш с какво да я обогатиш или от какво да я лишиш, да помислиш как да окаже влияние на слушателите. По този начин планираш всичко с ясното съзнание, че ефектът върху тях ще е онова, което си търсил. Предимно така работя аз. Но разбира се, си позволявам в някои песни, които изпълнявам единствено на пиано без допълнителни инструменти или технологии, да импровизирам.

И накрая, споменахте, че Ви предстои да издадете албум...

Ще се казва „The Awesome Piano“, защото смятам, че пианото е много повече от натискането на клавиши. Тук става дума за извличането на звуци, които инструментът позволява. Можете да ги чуете в някои от кавърите, които правя като „Despacito“ или „Africa“, в които използвам бийтове, създадени на пианото. За това и албумът ми носи това име. В него свиря единствено и само на пиано, независимо че звучи, все едно с мен има оркестър или група. Изданието е почти завършено. Остава да се пуснат прес материалите. Точната дата все още не е ясна, но смятам, че албумът ще излезе много скоро.