Стела Кенфийлд - между Бързица и Сиатъл

Между провадийското село Бързица и американския град  Сиатъл – така преминава животът на Стела Кенфийлд. Родом е от варненско, но става гражданин на света още през 1980 година. Срещнахме се в провадийското село Бързица, покани ни в къщата, в която живее – с голям двор, овощни дървета и зеленчукова градина. След близо 35 години в чужбина Стела Кенфийлд смята, че животът в българското село може да се промени към по-добро, когато хората започнат да се грижат за селото заедно и да поддържат общите площи, които споделят.

- Живея 6 месеца или повече в Бързица. Имам 4 деца, които са в САЩ, и през другото време ходя при тях. Пътувам на много места по света, за да участвам в изложби. Хората на село мислят, че аз не работя.

А Вие сте тук, за да си почивате?

- Не. Никога не съм си почивала през живота си. Дори и сега - имам много голяма градина, която ми взема почти всичките сили. Имам 65 овощни дръвчета и голяма зеленчукова градина.

Къде преподавате изкуство?

- Преподавам в Тексас, Орегон, Калифорния, Вашингтон, Луизиана...

Къде сте завършили образование?

- Аз не съм завършила изкуство. Завършила съм спорт, педагогически профил, но бях гребкиня в миналия си живот. Рисуването ми се случи съвсем случайно. През 1980 година заминахме за Германия и там в Кьолн ми признаха веднага дипломата. След 5 години заминах за Америка и когато отидох там казаха, че нищо не знаят за България, макар че им показах официална диплома  призната в Кьолн. Те казаха, че това не могат да го приемат и аз сметнах, че живота ми е спрял, защото от малка съм спортистка, винаги съм мечтала да завърша спорт и да бъда спортна учителка.

Какво рисувате?

- Всичко. Водя в Бързица американска група и правя уъркшоп.

Какъв трябва да бъде животът в българското село?

- Единственото нещо, което смятам, че трябва да има нашето село, е да можем сами да си изработваме някакви доходи, с които да поддържаме селото си и повече да се грижим за него - да садим цветя и да го разкрасяваме. А сега, като че ли хората не искат да правят това и не искат да се грижат за това, което е извън двора им. Смятам, че трябва да създаваме красота около себе си, защото това е нещото, което ни храни душевно.