Горан Брегович: Ако концертът ми не е пълна лудница, значи нещо не съм наред

Как тогава виждате взаимодействието между музиката и останалите форми на изкуството?

Аз съм много старомоден композитор. И предпочитам да предоставям моята музиката по старомодния начин. За това и издавам албуми на всеки 3-4 години, пътувайки по света, за да ги представя. Не съм като съвременните младежи, които пускат един видеоклип и събират милиони зрители. Аз съм старомоден композитор, създавам старомодна музика и я представям по старомодния начин. Пътувам по света и представям творчеството си.

И каква е рецептата за дълголетие?

Няма рецепта и не вярвам в подобни неща. Единственото, което продължавам да правя е, онова, което харесвам. Формулата работи, защото имам късмета, че винаги има хора, които искат да чуят онова, което съм създал. За да си креативен, не е необходимо да премисляш много. Не вярвам, че в голямата си степен изкуството се появява като резултат от постоянното мислене. По-скоро вярвам, че изкуството се дължи на спонтанността.

В едно интервю казвате, че в миналото рокендролът в комунистическите страни е бил много по-важен, отколкото в западните?

Защото на Запад са имали милиони възможности да изразят различията. В комунистическите страни в една степен имаше някакво позволение да се слуша рок музика. Спомням си, че в бивша Югославия положението беше малко по-свободно, отколкото при нас. Правил съм концерти в България, докато свирех в рок група и милицията се държеше много грубо с публиката. Което не беше добра картинка, погледнато от сцената. Но и днес смятам, че рокендролът не толкова като музика, а колкото като социален феномен, има много по-важна роля в комунистическата част на света, отколкото на запад.

Тогава мислите ли, че музиката има силата да променя гледни точки, начин на мислене, света?

Малко е наивно това мислене, но музиката не е нещо необходимо, като водата, въздуха или секса. Тя е като солта. Можеш да хапваш и без нея, но вкусът няма да е добър. Така би изглеждал света без музика – като безсолна храна.

Имаше ли момент, в който осъзна, че музиката е твоя път в живота?

На 17 свирих в стрийптиз барове. Така че ако си умен на 17-ет и си видял толкова много голи момичета, колкото всички твои връстници в Югославия не са виждали общо, ще разбереш, че Господ ти дава знак – „Брегович, трябва  да се занимаваш с музика, това наистина ще ти носи удоволствие.“ Мисля, че това беше моментът, в който осъзнах, че музиката е моето бъдеще.

Правили ли сте големи компромиси до сега?

Не, имах късмета да печеля пари от нещата, които обичах да правя за удоволствие. Всъщност имаше само един период и това беше по време на войната. Докато бях в изгнание в Париж, Франция, направих неща, с които обикновено не се занимавам. Реклами, публикации за парфюми, за вода, за маргарин, все неща, с които никога перди това и след това не съм се занимавал. А ми се налагаше, защото бях в изгнание. Никога не съм се оказвал в истинска ситуация да работя за пари и да парвя неща, с които не ми харесва да се занимавам безплатно.

Кой е оптималният компромис, който един артист може да допусне с изкуството си?

Трудно е да отговоря на този въпрос. Артистите са много различни, условията са много различни. Можем да кажем, че дори Шекспир е правил компромиси със себе си, докато е писал някои от своите произведения, защото са го накарали. В същото време, когато си принуден и насилен да направиш нещо, дори и вървейки срещу собствената си воля, пак можеш да създадеш шедьовър. Талантите могат да постигнат най-доброто, дори и когато правят компромиси. В историята на изкуството има милиони примери.

Най-трудният момент от кариерата Ви?

Времето, когато бях принуден да правя реклами. Малките музикални форми между 5 и 30 секунди. Това е много трудна работа. Когато гледаш рекламите, те изглеждат прости, но зад тях стои много труден и продължителен работен процес. Бил съм част от много скъпи и големи рекламни кампании. Така че това е най-трудното нещо, с което съм се занимавал в живота си.

Кой е най-големият риск, който сте си позволил?

Когато направих концерт в Ливан. Никой нямаше идея какво ни очаква. Публиката беше охранявана от служители с автомати "Калашников".

Песента "Калашников" е била точно на място там...

Точно така. И накрая всеки изпълняваше песента. Музиката прави чудеса дори и на място като Ливан.

Има ли нещо, което малко хора знаят за Вас, но би искал то да достигне до повече?

Не знам. Знаеш ли – аз съм метър и осемдесет. И винаги съм смятал, че не съм достатъчно висок. За това направих много неща, които са характерни за високите и здравите мачовци. Бях алпинист. Качвал съм се на 6 500 метра – това беше на границата между Таджикистан, Афганистан и Китай – в началото на Хималаите. Прекосил съм Атлантическия океан на малка лодка. Бил съм президент на боксов клуб. Днес като се обърна назад, смятам, че съм направил всичко това само защото не съм висок два метра.

Посланието Ви към българските фенове.

Здравейте, аз съм Горан Брегович, надявам се да Ви видя на концерта. Ще бъде истинска лудница. Ако не е така, значи нещо не съм наред. Така че ще се видим там!