Доц. Илия Желев: Студени билкови чайове освежават през лятото

Доц. Илия Желев е на 39 години. Роден е в гр. Дулово. През 2003 год. завършва МУ-София, Фармацевтичен факултет. От 2006 г. до 2012 г. е асистент към катедра „Фармацевтични науки”, секция „Фармакогнозия” гр. Пловдив. От 2012 г. е асистент към Фармацевтичен факултет на МУ– Варна, Катедра “Фармацевтични науки”. Придобива специалност "Лечебни растения и фитофармацевтични продукти" през 2014 година.

- Доц. Желев, как се насочихте към билките?

- Лечебните растения винаги са ме вълнували като тема. Израстнал съм в малко населено място и от дете съм наблюдавал природата, анализирал съм, доколкото съм можел тогава. Впоследствие завършах фармация в София и любимият ми предмет беше свързан с лечебните растения - фармакогнозията. Впоследствие това се оказа и професия за мен, макар че аз не я чувствам като служебен ангажимент, а като любимо хоби.

Фармакогнозията доби голямо значени в последните години - с нарастващия интерес и търсене към природните продукти. Затова и студентите чувстват все по-голяма нужда от повече знания и умения за състава, приложението и най-важното - противопоказанията, нежеланите странични ефекти, които билките биха имали при прием. Това е много важно да се знае, защото масово се смята, че щом един продукт има натурален характер, щом е лечебно растение, щом е билка, то той няма странично и вредно действие - това е остаряла теория, която трябва да се превъзмогне.

- За какво трябва да внимаваме, когато купуваме билки? Има ли значение откъде ги купуваме?

- Целият процес на заготовка на билките - преди да стигнат до крайния потребител, независимо дали в аптека или в хранителен магазин, е доста сложен. За съжаление контролът, който се извършва, особено върху първоначалния етап на събиране и съхранение, не е достатъчно строг. Растителната субстанция, ако не е в добър външен вид, може и да не съдържа достатъчно количество активни вещества, които да окажат желания ефект.

- Откъде и как се събират билките?

- За всяко едно лечебно растение има специфични начини и срокове за събиране. Всичко това е описано в Наредба номер 2 към Закона за лечебните растения. Много важно е да кажем, че по-голямата част от билките, които са в търговската мрежа в България, се събират от диворастящи видове растения. Не повече от 30-40% от субстанциите са от култивирани растения, поне такава е официалната статистика. Точно обратно е съотношението в Западна Европа - там 60 дори 70% са от култивирани растения. Тенденцията, разбира се, е и в България да стане така. Към момента обаче преобладават диворастящите растения. Това предполага едно по-трудно ориениране с точните, правилните места, откъдето се събират субстанциите, сроковете на бране, добрия външен вид на билката, за да бъде количеството на активно вещество максимално. Затова хората, които се занимават с това, трябва да бъдат добре запознати. Има масова тенденция билки да се събират от хора, които не са добре запознати с видовото разнообразие, идентификацията на растенията, които се берат, начините на събиране - много често те нанасят вреда на растителните популации. Мога да дам пример с жълтия кантарион, който е обект на масово потребление в България, а и за износ. Хората, които го събират, не са запознати с мерките, описани в Наредба 2, и това води до унищожаване на цели популации, в резултат на което това растение изчезва от даден район за дълъг срок.

- Продължава ли модата известни хора да пропагандират дейстията на един или друг натурален продукт?

- Това е много сериозен проблем. Хора с немедицинско образование, дори без елементарни медицински познания, препоръчват и дори натякват, че това, което те казват е единствено вярно. Законът изисква всеки, който се занимава с лечебна дейност, да премине обучение за елементарни медицински познания по отношения на анатомия и физиология на човека. Дейността, с която те се занимават, е много сериозна - човешкото здраве. Затова препоръчването на един продукт само защото е модерно в момента, без да се познават добре неговия състав, въздействие и странични ефекти, е опасно. Книжарниците са пълни с книги, написани от хора, които пропагандират едно или друго лечение без да са запознати, че то в някой случаи може сериозно да навреди на здравето. Вярно е, че много малка част от лечебните растения имат директен увреждащ ефект, но дори едно хронично увреждане - настъпило с времето, пак би било доста неприятно.

- За какво най-често ви питат студентите, когато изучават билките?

- По принцип курсът на обучение е в 2 части - идентифициране на растителните видове, 80 до 100 растения, и втората - начините за извличане на биологично активните вещества. Всичко това е в компетенцията на един завършил магистър-фармацевт и той може да бъде изключително полезен в биозаготвителните предприятия, които сега най-често използват доста общи  рецепти - не винаги подходящи, и производството като цяло е на доста ниско ниво.

- Трябва ли да пием чайове през лятото и какви?

- Чайове трябва да се пият по всяко време. Както се казва "за всяка болка - и билка". Лятото предполага топло време, високи температури, а и, поради резките промени във времето напоследък, - и доста грипни заболявания. Едни тонизиращи напитки - маточина, мента, охлаждащи и седиращи, с добавен лимонов сок, са изключително подходящи. Не трябва да си представяме чая само като гореща напитка, той може да бъде консумиран и в студен вид. Горещи чайове са нужни при възпаления - на горните дихателни пътища, на стомашно-чревния тракт, но иначе не са задължителни. Аз лично си приготвям вкъщи настойка от листа на маточина, с лед и малко лимон - това е едно чудесно средство за охлаждане, леко седиране и добър сън.