Под майсторската палка на маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера три поредни вечери варненската публика се срещна с духа на приказната Флоренция от 1298 година чрез оперите на Пучини - "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Диригент на оркестъра е маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера, който за втори път работи в България.
За мен независимо, че говорим на много и различни езици - руски, български, английски, има нещо по-голямо, един общ език и това е езикът на музиката – най-великия език от всички езици. Аз не трябва да говоря, аз трябва да показвам. Понякога като шут, друг път с музиката – но комуникираме. Тогава и езиците почти не са необходими. Е, наложи ми се да науча някой български думи, за да се оправям, за да окуражавам музикантите, също така се научих да броя, което ми е много полезно при репетициите. Но от друга страна ние се разбираме на друго ниво – в ума и се усещаме някъде в душата. Така работи музиката. И всички в оркестъра го знаем. Това е най-важното в случая. Защото когато свирим заедно, не е необходимо да изричаме нито една дума - правим нещо, което усещаме. Разбира се, че стилът на изпълнение в Америка се отличава от този, който се практикува тук, както и в европейските страни. Преди няколко години бях поканен да дирижирам „Евгений Онегин“ на Чайковски в Москва. За мен беше голяма чест да поставя руско произведение в Русия. Нещо невероятно е. Няколко пъти съм дирижирал тази опера в Америка и все пак попитах домакините ми, защо искат американски диригент, след като имат толкова много добри диригенти. А те ми отговориха, че руските музиканти се отнасят и изпълняват руската музика по точно определен начин, а те търсят друг поглед. Почувствах се горд и в същото време леко уплашен, защото като американец, който се опитва да постави руска опера в Русия, нещата са по-различни. Направих го по моя начин, който със сигурност се различава от техния. Но още веднъж ще повторя, че музиката е музика. Няма значение дали си от САЩ, Русия или България – всички ние говорим на този език. Ето, в момента изпълняваме две опери на Пучини, който е италиански композитор, но не сме италианци. Напълно съм наясно, че имаме различен опит в изпълнението на тези произведения, който сме натрупали през годините. Има и нещо интересно - винаги отделям внимание на историята на съответния композитор и какво е преживял, защото това също оказва влияние върху изпълненито на музиката. За да ни помогне неговата история да усетим музиката му някъде от вътре, което е най-важното. Дирижирал съм оркестри навсякъде по света, попадал съм на различни култури, работя в Метрополитън опера – буквално международна организация с изпълнители от всеки край на света. Въпреки всичко това - музиката си остава музика.
Но визията към музиката в различните части на света е различна...
И това прави работата ми страхотна. Ако всичко се повтаряше по един и същ начин всеки ден, щеше да се отегча. Но когато поставяме опери на Пучини, които съм дирижирал в Метрополитън, да, там имаме изпълнители от други страни като Пласидо Доминго например е пял в „Джани Скики“, имаме изпълнители от всяка оперна школа, използвам този натрупан опит. И отново ще кажа - музиката е музика. Всички ние работим заедно. И в същото време аз се обогатявам от Вашия начин за разбирането на музиката и нейното изпълнение, което е различно от американския. Също така трябва да съм гъвкав, защото не мога да поставям ултиматоми, да тропам с крак и да налагам моя начин. Може би ми се иска всичко да става така, както аз го разбирам, но знам, че идвам в друга страна, осъзнавам, че трябва да правя някакви компромиси и промени със себе си. Вижте, ако дирижирам Щраус във Виена, което е голяма чест, защото това е тяхната музика, като американец не бих могъл да нареждам на виенските оркестри как да изпълняват тяхната музика. Те знаят най-добре. Налага ми се да се поразтърся и да науча как го правят. Защото валсовете, които изпълняват, са представени по различен начин от нашия в Америка. Трупам опит, за да разбера техния начин.
Принасяте ли нещо в работата си в Метрополитън опера след срещата с чуждите музиканти и оркестри?
Не знам точно какво, но усещам, че наистина има по-различни нюанси. Навсякъде взаимотношенията между диригента и музикантите са различни. Характерите са различни. Преживяванията винаги са различни. Може би отнасям със себе си начинът по който свирят, магията която привнасят в изпълненията,
Къде срещате предизвикателството при поставянето на оперите на Пучини „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“?
Оперите „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ са част от Оперен триптих, създаден от Джакомо Пучини. Първата, която не изпълняваме, е за изневяра и убийство. Тя е много мрачна. Втората, която е всъщност първа в нашето изпълнение, е за един вид изкуплението. Тя е за жена, която е отритната от обществото, защото има дете, а не е омъжена. А това при католическата религия е срам и голям грях. Тя е затворена в манастир. Докато е там, я посещава леля й, която е много подла и й казва, че детето, което е родила, е мъртво. Бебето е отнето от майка му, защото тя не е омъжена, като й казват, че то не е живо. Тогава тя изпълнява тази разкошна ария, за това как детето си е отишло от този свят без майчина прегръдка и целувка, съвсем само. Само като си помисля за изпълнението и очите ми се насълзяват. Арията е толкова емоционална, музиката – завладяваща. На края жената има видение, как детенцето й се появява пред нея. Има лека фантастика в операта. Но може би детето не е мъртво и наистина това е знак, че е живо. Финалът може да се интерпретира по много начини. И независимо, че историята е тъжна, краят е оптимистичен. Третата опера от триптиха на Пучини е комедия. Той е гений, успял да комбинира тези три напълно различни произведения. Предизвикателството в случая е да се изпълняват едновременно сериозна и комедийна опера. Всъщност не е точно предизвикателство, защото музиката е музика. Винаги е имало музика, която предизвиква щастие и в същото време произведения, които носят печал. Имаме силна музика, имаме музика, носеща емоции. Като музиканти с голям опит всички сме наясно как да изпълняваме коренно различни стилове. Оркестърът може едновременно да свири една след друга „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, които са две много различни опери, заради опита, който има, при изпълняването на толкова различни стилове и жанрове музика.
Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..
Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...
На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат). Добо..
105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..
Морската градина на Варна е невероятна. Такова място нямат Копенхаген и други големи градове. Това сподели специално за Радио Варна датският урбанист Леон Легеланд, след разходката си с велосипед в морската столица. “Устойчива градска мобилност - хора и публични пространства” беше темата на третото събитие от тазгодишното издание на “Форум за Варна”,..
Бившият колекционер на монети Иван Попов представи във Варна по време на научната конференция "Културното наследство на Варна и Черноморския регион", която се провежда в планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров", лекция на тема "Тракийските и римски монети, сечени в древния Одесос". Попов е имал колекция от над 3700..
В Международния ден на туризма ви срещаме с пътешественика Станислав Стилянов, който е посетил множествто дестинации по света, както и познати и нетолкова познати места и кътчета в България. Всичките си пътувания той описва в своя туристически блог. С травъл блогърство Стилянов се занимава активно от 4 години и е член на Асоциацията на..