Мегалитите – тези тайнствени каменни съоръжения, създавани хилядолетия назад, се срещат в различни части на света. Изследователите ги делят на долмени и менхири. Долмените представляват къщички от огромни каменни късове – с капак и четири стени, съединени без зидария. Менхирите са огромни забити камъни под формата на груби колони отделно или на групи – подредени и неподредени, или забити в кръг, наречен „кромлех“. Такива съоръжения има и по крайбрежието на Черно море, образувайки, според определението на изследователя на мегалитната култура доц. Любомир Цонев, Черноморска мегалитна дъга. Тя преминава през Източните Родопи, Сакар, Източна Стара планина, Шуменско, нос Калиакра, Кримския полуостров, Кавказ и Арменските планини.
Учените са убедени в сакралното предназначение на мегалитите. Кога точно обаче са били създавани? Има ли връзки и аналогии между различните обекти по брега на Черно море? С тези въпроси се обърнахме към доц. Цонев. Когато се говори за мегалити, въпросите са повече от отговорите. И малко са отговорите, които могат да бъдат строго доказани, – признава изследователят. – Парадоксът е, че различните мегалитни находища по нещо си приличат, но няма двe еднакви.
На Балканите има около 400 долмена и толкова менхира. В Кавказ долмените са около 2 000, но няма менхири. В Арменските планини има изключително красив обект с няколкостотин менхира и долменче по средата. Местните учени твърдят, че е от V-IV хил. пр. Хр. По-нови от арменските трябва да са кавказките, датирани от XXV до XV в. пр. Хр. /ІІІ–ІІ хил. пр. Хр./. 4-5 века след като там престават да се строят такива конструкции, възниква най-младото - Балканското находище, датирано между XII и VI в. пр. Хр. Иска ми се да зная, дали тази огромна разлика във времето е истинска или се дължи на неточно датиране. Струва ми се невъзможно толкова близки находища да са съществували абсолютно изолирано с такава разлика във времето, - смята доц. Цонев.
Основният проблем при мегалитите е точното им датиране. Ако той бъде решен, мистерията около тях постепенно ще започне да се разплита. Находищата в различните страни са изследвани по различно време и с методи с различна надеждност. Според Любомир Цонев най-точна е датировката на кавказките долмени, правена с радиоактивен въглерод-14 и оптически стимулирана луминесценция. В България датирането се извършва по керамични находки, които могат да са и от по-късни епохи.
Къде в страната ни могат да се видят добре съхранени мегалитни обекти?
Долмените се намират в българска Странджа, Сакар планина и Източните Родопи. Най-големите, относително запазени екземпляри са в Странджа, в близост до турската границата. Те са запазени благодарение на това, че преди години, поради граничния режим, тази територия е била абсолютно недостъпна за иманяри. По-достъпен за туристи е районът на Сакар планина, където голяма част от долмените са в близост до шосето Харманли – Тополовград, – казва доц. Цонев.
Що се отнася до кромлехите, в България са открити пет такива. Единият е в село Долни Главанак в Източните Родопи – около 20 каменни къса, високи около 1-1,50 м, подредени в кръг. Втори кромлех е имало към Старосел, при село Старо Железаре, представлявал забити в кръг 24 менхира. Той обаче е унищожен. Третият е на нос Емине. Менхири в редици и безразборни групи могат да се видят до Плиска. Те са наричани „девташлари“ („камъни-духове“). Някои учени твърдят, че са дело на древните българи. Доц. Цонев се отнася скептично към тази теория.
За мен е абсурдно хора на определено цивилизовано равнище, които са имали своя държава, после са дошли тук, завоювали са територия и са създали нова държава със столица, да забиват просто така огромни камъни. Това е нечувано примитивно, – убеден е доц. Цонев. – При това никъде в сведенията, запазени за древните българи, не се обяснява, какви са тези камъни. Нещо повече. Впоследствие българите разширяват границите на държавата си, стигайки до Егейско море. Но натам никъде не се е появил такъв паметник. Затова аз предпочитам да смятам, че това е друг исторически пласт.
Тези спорове могат да се решат еднозначно чрез датиране на обектите с луминесцентния метод. Именно с него са датирани прочутите рисунки в платото Наска в Перу, които привличат множество туристи от цял свят, посочва Цонев. Това бихме могли да направим, прибягвайки до услугите на нашите южни съседи – гърците, които отдавна прилагат този метод.
Да бъде възстановено възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, по-известно с понятието "клас прослужено време", за държавните служители, настояват от КТ "Подкрепа". Вече има организация за събиране на подписка във всички синдикални структури. Това каза Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация КТ "Подкрепа"..
2025 година е по-специална за българите, пътуващи до Китай. В края на миналата година стана ясно, че през тази ще можем да посещаваме най-многолюдната страна в света, без да ни е необходима виза. Предизвикателствата да организираме визитата си там обаче не са никак малко. Отдавна сме свикнали да си помагаме с какви ли не мобилни приложения, а сред..
Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе днес, 13 януари, от 17 часа. Поводът е рождената дата на българското кино. На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..
Земеделците и фермерите в ЕС са силно обезпокоени от търговското споразумение ЕС-Меркосур, договор за свободна търговия между Европа и икономически блок включващ няколко държави от Южна Америка. Това каза за предаването „Позиция“ евродепутатът от партия „Възраждане“ Станислав Стоянов. По думите му, подписаното тихомълком от председателя на ЕК..
До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..
Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..
В София сякаш се разведели, изгря някакво слънце, преговорният процес за съставяне на кабинет се размрази. Беше рано да обявим преждевременно преговорите за приключили, в тези пазарлъци често се блъфира, а ГЕРБ са царе в това, коментира политологът Милен Желев в предаването на Радио Варна "Post Factum". Той си послужи с "метеорологична" метафора, за..