Има битки, които променят историята. Има битки, които остават в паметта на народите. Има младежи, които дават живота си за идеали. Това се случва в 1444 година, когато за последен път Европа прави опит организирано да се противопостави на настъпващите от Азия османски орди. През 1439 г. във Флоренция се сключва уния между православната и католическата църква. Папа Евгений IV влиза в преговори с Константинопол, а византийски пратеници посещават Италия, Франция, Полша, Русия. Кризата в Унгария след смъртта на Сигизмунд е овладяна със съдействието на Янош Хуняди, който осъществява и обединението й със силната към момента Полша. С негова помощ младият полски крал Владислав III от литовската династия Ягело е обявен и за унгарски монарх. В лицето на краля поредният антиосмански съюз намира своя символ, а Хуняди става неговата желязна десница. В ролята си на обединител на християнския свят папа Евгений благославя плана за изтласкване на османците отвъд Босфора и спасяването на Константинопол.
На 18 септември1444 г. войските на Владислав III и Хуняди преминават Дунав при Оршова и се придвижват надолу по реката. Обсаждат Никопол, но не успяват да го превземат. Към кръстоносците се присъединява влашкият воевода Влад Дракул с 4000 конници. Общата численост на християнската армия достига 20 000 души, а османците разполагат с около 8000 воини на Балканите.
Влад обаче съветва европейците да се върнат и да се подготвят по-добре за похода, защото цялата им армия е „колкото ловната свита на султана“. Неуспехът при Никопол е последван от втори при Търново, където християните са отблъснати с големи загуби. Разярени, те плячкосват и убиват безогледно по пътя си, което обтяга отношенията им с местните българи. Все пак военното щастие се усмихва на европейците – те превземат твърдината Раховица (дн. Горна Оряховица), а после и силната Шуменска крепост. След победата Владислав издава декрет, забраняващ на воините му да тормозят българското население. Междувременно идват сведения за прехвърлянето на азиатските армии на султана на европейска територия. Християнския флот се е провалил в опитите си да попречи на плана на Мурад.
Първоначалният план на кръстоносците за преминаване на Балкана е изоставен и те се насочват към Варна с надеждата, че оттам венециански кораби ще ги откарат до Константинопол. По пътя си завземат крепостите Овеч (дн. Провадия), Каварна, Калиакра и Галата, но положението им вече е неизгодно.
Турският гарнизон на Варна бяга от града, ала Мурад II бързо се придвижва начело на огромна армия през Ямбол и Айтос и на 9 ноември 1444 г. заема височините край Варненското поле. В залива няма никакви венециански кораби. Воините на Владислав и Хуняди се подготвят за битка. На следващата сутрин те се построяват в дъгообразна линия. Срещу тях са 60 000 спахии, тимариоти, еничари, акънджии – бойци от два континента в блестящи ризници, спретнати кафтани, бели наметала, кожи или ярки одежди.
Изходът от битката е известен.
Интервю на Габриела Гаврилова :
Това е грандиозна битка, която е белязала края на последния кръстоносен поход. Можем да кажем, че това е общо християнско обединение срещу нахлуващата в Европа османска експанзия.
Какво трябва да знаем за Битката на народите повече от 500 години след нея?
Това, което е написано на сградата на Народното събрание: "Съединението прави силата". Обединена Европа е силна Европа. Това е пътят, по който трябва да вървят европейските народи, за да отстояват европейската идентичност пред света.
Каква е ситуацията в средата на 15 век в Европа?
Разпокъсана Европа. Европа, която е в разгара на междуособни войни, дори в самите държави. Включително похода на Владислав Варненчик не е подкрепен от полските благородници. Не случайно болшинството от армията са унгарски войници, ръководени от своя военоначалник Януш Хуняди. Това е много показателно, че разпокъсаността не води до добро в никакъв случай.
Нещо, което се случва 50-60 години по-рано и с българската държава!
Точно така! Макар че това не е проблем на самата българска държава.
Това е етап от развитието на самите държави
И е общобалкански проблем. Наскоро срещнах информация, че по това време на Балканите е имало 32 държавици, деспотства, княжества и други отцепнически държавни формирования. Затова не е учудващо, че един герой, какъвто е за мен цар Иван Шишман, не може да събере армия, с която да се противопостави на настъпващите османци. Срещал съм информация, че българската държава не може да събере армия от 7 - 9 000 войници.
Срещу армия, в която броят е с поне още една нула
Отзад към това число! Когато самия влашкия войвода Влад Втори изпраща своята армия от 4 000 души в помощ на Владислав, той му казва, че това е нищо, защото османският султан отива на лов с 25 000 души! А Владислав Варненчик има общо 20 000 войници. Затова несъпоставими са армиите, които се изправят една срещу друга край Варна, но това е благодарение на разпокъсаността на Европа!
С какво оръжие са били въоръжени силите на Обединена Европа?
Когато стане дума за кръстоносци, хората обикновено си представят, че всеки е яхнал кон, облечен в ризници и носи меч. Това е привилегия на висшата аристокрация, тъй като едни доспехи струват изключително скъпо в тази епоха и могат да си го позволят само едрите благородници. Масовата армия са били хора от селски произход и тяхното въоръжение са селскостопански оръдия на труда, превърнати в оръжия. Това са брадва, гезарма - обърната с острието нагоре коса, косери или оръжия за подкастряне на храсти. Наскоро ни дариха едно оръжие, което е използвано за пробиване на лед при зимен риболов, което е използвано като оръжие.
И все пак битката е можела да успее, въпреки че в историята няма "ако"!
Да и това е благодарение на изключителния гении на Януш Хуняди като военен пълководец. Той има две изгубени битки - едната е при Косово поле, от която тази година се навършват 570 години. Втората е битката при Варна. Това отключва пътя на османците към Константинопол и към Виена.
Какви оръжия са използвали в битката при Варна сражаващите се и как се стреля с лък може да чуете от интервюто с Марин Костов :
Посетителите могат да видят изложбата, която проследява битката през 1444 година. На 10 ноември парк музей "Владислав Варненчик" е с вход свободен от 9.30 до 17 часа.
Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..
Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..