Археолози доказаха: Чудотворната икона на Богородица е от Караач теке!

През 13 и 14 век в местността Караач теке край Варна е съществувала църква и там е имало селище, показват археологическите проучвания, които се провеждат в момента. Доказателствата за тезата са откритата керамика, предмети от погребения и действалият някога храм. Това каза за Радио Варна доц. д-р Росина Костова от ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", зам. ръководител на обекта.

Археологическите находки потвърждават легендата за чудотворната икона на Богородица от църквата „Света Богородица – Панагия“, известна сред варненци като „Малката Богородица“ в  Гръцката махала.

В местността Аязмото в клоните на един бряст, неизвестен българин открил икона. Не е ясно как тя се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората решили да я занесат във Варна. И отново станало чудо. Воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена с талигата на млад българин. Онемели от чудото, хората решили да построят черква там, където спрат воловете на българчето. Случило се до площада в тогавашния център на града.

Преди няколко години реставраторът Роберт Попов от Регионален исторически музей - Варна проучва чудотворната икона на Богородица и под образа от 17 век открива изображение от 13 век.

Тържеството с поклонението на Божията майка  на 15 август трябва да започва вече от Княжеския манастир на цар Борис, категорична е доц. д-р Росина Костова.

До 25 август екипът ще проучва терена източно от църквата. Най-важна е южната подпорна стена, върху която е изградена каменната площадка на църквата. За първи път се проучва подобно съоръжение, което е важно за средновековната история и  показва, че  при строителството е имало много сериозна инженерна мисъл. Предполага се, че архитектите са с византийски произход.

Остава още малко за изследване, но всичко планувано трябва да се завърши, защото Община Варна има план да направи общ проект с още няколко средновековни манастира от региона.

През тази година на Караач теке работят 10 души. Финансирането е осигурено по две линии - 15 000 лева дават от  Министерството на културата, а Варненската и Великопреславска митрополия - 10 000 лева.

Напълно разкрихме южната подпорна стена на основната тераса на манастира, където е бил построен манастирския храм върху предварително направена каменна площадка. Всичко е било направено с цел да се стабилизира теренът, който има характер на свлачище още през 9 век. Още тогава мястото е било укрепено и направено на тераси. Подпорните стени са от огромни квадри. Много добри архитекти са работили тук. Много добра преценка като градеж.

Много сме доволни от това откритие, защото е важно да се знае как се е строило през Средновековието и каква технология е използвана. Доста рядко обектите се проучват до степен, че да разкрият етапите на строителство  и архитектурната и инженерна мисъл. Тук се постига този резултат.  Това е важно, за да разберем начина на живот на хората през 9 и 10 век.

Какви са били строителите на манастира на цар Борис? Има ли разлика със строителството в Плиска и Преслав?

Със сигурност поръчителят на строителството на този манастир е княз Борис. По планировка и изпълнение този манастир се различава от строителството в Плиска и Преслав. Той е свързан със строителната култура на Черноморието, която е византийска. Най-вероятно строителите и архитекта, ако той е бил само един, е с такъв произход. Той е бил нает от българския княз, за да построи манастира, но това са хора със строителна култура, които не са свързани с българската такава от Плиска и Преслав. Това е от една страна.

От друга - през миналата година колегите откриха едно депо от прекрасни фрагменти от мраморната декорация на църквата, част от които са изпълнени в техника с гнезда,  а те са запълвани с разноцветни керамични сегменти,  каквито колонки са познати само от Преслав. Т.е. има културна връзка с Преслав, но източникът и на преславската, и на този манастир са Константинопол. Връзките водят към византийската столица като влияние.

Тук са живеели бедни хора, няма богати предмети. Но за нас е важно, че това място е обитавано и през Късното Средновековие.

Легендата за чудотворната икона, която е открита тук в Брястовете, разказвана от Шкорпил, беше доказана от Роберт Ковачев, който откри под слоя от 17 век изображение от 13 век.

Досега ние нямахме обяснение как икона от 13 век е попаднала на място, което е било забравено като манастир.

Вече сме готови да коригираме това мнение. Активно е обитавана зоната на манастира през 13 и 14 век - църквата е била поддържана и иконата е оттогава. Тази легенда трябва да стане основа на историята на Варна, свързана с нейния покровител Света Богородица. Оттук трябва да тръгва шествието, защото тази икона е била на свято място в действаща църква в периода на Второто българско царство! Това е важното!

Какви са доказателствата?

Тук е имало действащ храм през 13 и 14 век и доказателствата са следите от активен живот, значителен брой население, което е обитавало зоната на манастира, използвало е отново сградите на манастира, устроило е некропол за своите мъртви около църквата. Има доказателства и за поддържане на църквата, която е преустроена като по-обикновен храм.

Иконата, която е открита в Брястовете през 17 век и пренесена в сърцето на Варна, наистина е дошла от малкия селищен храм, заместил големия манастир на цар Борис в 13 век.

Какво още се случва на археологическия обект може да чуете от интервюто с доц. д-р Росина Костова :