Близо 60 български издателства и книгоразпространители представят хиляди заглавия на „Алея на книгата” във Варна. От 27 юли до 5 август морският град отново е домакин на най-голямата книжарница на открито в България.Това е поводът Светлана Вълкова да разговаря с Димитър Илиев – член на УС на Асоциация „Българска книга”:
Какви са проблемите, които стоят пред Асоциация "Българска книга" и респективно пред българското книгоиздаване?
Мога да посоча три, които са изключително тежки. Единият дълги години вече го обсъждаме: за ДДС-то върху книгите. Ние сме една от много малкото страни в Европа, в които има такава висока ставка на ДДС.
Но този проблем се обсъжда от много години и няма решение...
Много години се обсъжда и досега реално не е влязъл за някакъв дебат в парламента. Оправданията са най-различни, включително и от Министерство на финансите. Това в цифрово изражение изглежда така: Годишният оборот в книгоиздаването е 150 милиона лева. Това включва и учебниците. Макар че тази цифра може би вече е занижена дори - независимо от кризата издателският бизнес работи. Това означава над 20 милиона приходи от ДДС в бюджета, като нищо от тях не се връща обратно към книгите. Казвам "нищо", защото преди години беше приет стандартът за читалищните библиотеки и сега предстои да се приеме и такъв за училищните.
Това е друга болна тема...
Да, стандартът за читалищните библиотеки не се спазва. Министерството на финансите съответно не залага тези суми в държавния бюджет и те не стигат и до Министерството на културата.
Колко пари трябва да се отпускат за тази дейност?
Стандартът за първите години, които изтичат следващата година, е 0,1% на глава от населението. Това са около 800 хиляди книги на година или, по нашите усреднени изчисления, около 8 милиона на година. 2018-а е първата година, в която Министерството на културата отпусна 1 млн. за книги. Сесията изтече вчера. Беше даден само 2-седмичен срок за кандидатстване. Това ме изуми, честно казано, защото ние от 4 месеца знаем, че се подготвят документите. Пускането на сесията в летния сезон за толкова кратко време беше...
Успяха ли библиотеките да кандидатстват със свои проекти за закупуване на книги?
Изпратили сме официално писмо от името на управителния съвет на Асоциация "Българска книга" с предложение да се удължи срокът. Съмнявам се, че това ще бъде направено.
Другото, което лично мен ме притеснява, аз съм юрист все пак - това ми е образованието, че няма ясни правила за това какво става, ако на тази сесия не бъде покрита с одобрение от комисията цялата сума? Дали ще има втора сесия? Отделно не знаем проектите как ще бъдат оценявани, не знаем критериите. Правилата бяха доста общи, но аз имах реакция от някои читалища - малки, които бяха много притеснени от съотношението български-чужди автори. Това също, според мен, не е много редно да се фиксира. Действително е необходимо българските автори да присъстват, но при положение, че огромната част от приходите в бюджета идват от чужда автори, това нещо трябва да бъде съобразено. Следващата година този процент се увеличава на 0,15, което означава около 12 милиона лева за библиотеките.
Още по-голям сума, която няма да бъде отпусната...
Колегите-издатели вече, честно казано, трудно понасят това, защото то е безхаберно отношение към читалищата. Много от тях при това положение развиват фолклорната си дейност, която е в подем, и това е чудесно. Аз имам много контакти с много читалища и това много ми харесва, но библиотеките тънат в забвение.
Как изглежда библиотеката в едно селско читалище?
В Дуранкулак има музейна сбирка, има и голяма библиотека с може би 25 хил. тома. Почти нямат книги, издадени след 1989 година - читалището няма тази възможност. В един малък град ми казаха, че купуват нови книги за около 50 лева на месец със спестени пари от членски внос - това са по 5 книги на месец или средно по 60 за годината. В същото време в България на година излизат около 4-5 хиляди книги, ако не и повече. Смятайте за 25 години какво от това, което го има на пазара, не е стигнало до тези библиотеки, които - според официалния регистър на читалищата, са около 2400. Те са и повече, но тези, които могат да участват в сесията, са регистрираните. Предвидени бяха средства до 5 000 лева за малките и до 15 000 лева за регионалните библиотеки. Регионалните имат екипи, могат да се справят. В малките, обаче, работят много хора, които даже не ползват Excel, нямат компютри и няма да участват. Не случайно им намаляват читaтелите всяка година. Защото трябва да видите книгите в такава библиотека - те са преупотребени. Една книга може да се използва максимум 7-8 пъти. Книги, които са отпреди 30 г., не знам по колко пъти са четени...
Споменахте и за трети проблем.
Третият проблем, също много сериозен, и не само при нас, е с пиратството. Опитваме се да пак да предприемем някакви стъпки и преди години с предишния управителен съвет, в който участвах, извършихме някои действия, за да се свържем с адвокатски кантори във връзка с някои сайтове, няма да ги споменавам, които са известни с пиратските си заглавия. Но те са толкова много, че... Колеги бяха коментирали, че някои техни заглавия са свалени по над 30 000 пъти пиратски и групите във Фейсбук са безброй и се роят непрекъснато. В момента, в който бъде затворен един сайт, веднага на негово място се появяват няколко десетки нови варианта.
Интересното е, че аз следя също в Русия какво се случва. Преди 2 или 3 години московският съд беше забранил най-големия торент тракер в Русия. Тогава Медведев беше президент, или е бил премиер, не си спомням точно, и той много доволен го обяви това и след няколко месеца на заседание на министерския съвет си отвори айпода и си влезе в същия този сайт. Така че всяко чудо за 3 дни. Това е сериозен проблем, но аз, лично за себе си, решение засега не виждам. Трябва да търсим някакви съвместни решения с читателите, според мен. Не знам какви са те. В момента и от едната и от другата страна са военни действия. Трябва, може би, да събудим възрожденския дух. Книгите имат за цел не само да носят печалба, а и да формират личностите. Иначе нямаше да ни има.
Да бъде въведена оценка за дисциплина и да се обърне внимание на възпитанието на учениците като мярка за подобряване на резултатите и преодоляване на насилието в училищата. За това настояват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", каза председателят му Юлиян Петров в предаването на Радио Варна Post Factum. От десетки години се опитваме да обясним..
На Бабинден – денят, посветен на акушерите и грижата за новия живот – проф. Емил Ковачев, управител на СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" - Варна, сподели своите впечатления и предизвикателства от изминалата година. В болницата през 2024 г. са родени 1881 деца, включително 51 многоплодни бременности, най-често близнаци. Най-малкото бебе, което е..
Най-знаковата дума за България през изминалата 2024 година е Шенген. Това сочи класацията на традиционното проучване на платформата за грамотност "Как се пише?" за 2024 година. Това се прави за четвърта поредна година. За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко..
„Участието на БСП в управлението е целувка с дявола, защото всяка партия, която прескочи своите червени линии, тя се отказва от своите идеи, а партия без идеи е политически покойник“. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна председателят на партия „Българска пролет“ Велизар Енчев. След влизането на „БСП-Обединена левица“ в..
Най-доброто от нас днес – как да изчистим съзнанието си, да се чувстваме по-добре и успяваме в повече неща. Да забавим не само естествения процес на стареене, но и да се подмладим, не само физически. Това ни споделя „перфектната неперфектна“, както се шегува, йога ентусиастът Антония Криван от Балчик. Запалва се по йога преди повече от..
Споразумението за примирие между Израел и "Хамас" става възможно заради натиска от администрацията на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Първите заложници ще бъдат освободени на 20 януари, когато Тръмп встъпва в длъжност, докогато бе даден и ултиматум от него за прекратяване на огъня. Това каза за Радио Варна в обзорното предаване "Позиция"..
Решението на политическата криза у нас беше намерено от политическите партии, но това, че те сполучиха с това си действие, не означава, че пътят пред тях ще бъде лесен. Това коментира за предаването "Пост Фактум" политологът и журналист в Радио Стара Загора Живко Иванов. България има редовен кабинет, депутатите избраха Росен Желязков за..