Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Патрик Дюпон: След Варна затанцувах по световните сцени

6
Патрик Дюпон на срещата във Варна
Снимка: Радио Варна

Френската звезда на балета Патрик Дюпон пристигна за финала на Международния балетен конкурс във Варна. Освен солист на Парижката Гранд Опера, той е бил и неин директор. За Дюпон Варна е градът, откъдето тръгва неговата бляскава кариера през 1976-та,носител на златен медал и гран при от конкурса през 1976 г . На срещата му с медиите и почитатели на балета, пред препълнената зала, той отново благодари на организаторите и на варненската публика. Патрик Дюпон дойде във Варна с любимата жена Лейла, както я представи сам той и сподели, че са имали романтична разходка на варненския бряг. Той разказа вълнуващи лични истории, но преди всичко благодари на организаторите и публиката във Варна за любовта:

Варна означава много за мен, защото буквално дни, седмици след Варна аз вече танцувах в Съединените щати. Танцувах с Михаил Баришников, с Наталия Макарова, с Мая Плисецкая, на която по-късно имах честта и да партнирам. Изобщо танцувах с най-големите. Затова именно съм благодарен за възможността да споделя любовта. На сцената аз усетих толкова много любов, която мидаде сила и увереност. И която ми показа, че това, за което мечтаех като 7-годишен, наистина се е сбъднало! Всичко това стана реалност във Варна и за мен мечтите се сбъднаха тук.

Освен златния медал и специалната награда, които получих във Варна, тук дълбоко ме трогнаха срещите – с други изпълнители, с педагози. Обменяхме мисли и идеи.

И още един съвет към младите и в танца, и в спорта и в политиката – ние трябва да се научим на скромност. Просто трябва да си дадем сметка колко хубаво е да направим нещо добро и да го споделим с останалите. Така се случи и с мен, когато бях тук във Варна. Един от танцьорите ми помогна с пируетите. Показа ми какво да направя за да мога да изпълня пируетите си малко по-добре. Той знаеше, че медал няма да получи и не го получи. Медалът получих аз, но въпреки това ми помогна защото смяташе, че аз заслужавам да спечеля.

Убеден съм, че задължението на твореца е да предаде нататък онова, което знае. Така като го правят големите творци като Морис Бежар. Именно в това е красотата на танца. Сега балетът е по-бърз и скоковете са по-високи, но когато творците са с нас, ние сме в сигурни ръце.

Вълнуващо е, че във Варна сме на брега на морето, където се разходихме с моята любима. Лейла направи чудо за мен. Това е една много лична история, която планираме на разкажем в книга върху която работим. Тя е убедена, че чудото е именно да се даде възможност на всички да имат достъп до танца без никаква форма на дискриминация.

Дължим много на г-н Емил Димитров, човекът който създаде този конкурс. Винаги ще си спомням как той ме посрещна на летището в София и разбрах колко държи за нас да бъдат положени грижи, да бъдем показани на света. Той създаде този конкурс, за да изпъкнем и всеки от нас да покаже на какво е способен. Говорил съм и с моят брат Рудолф Нуреев по този въпрос – големите творци като Марта Греъм, Морис Бежар успяват да постигнат това, да издигнат душата.

За срещата си с Морис Бежар Патрик Дюпон сподели: Морис Бежар имаше способността да намира цвят и да ме накара да правя неща, които никога не съм си представял. Например за митичното „Болеро” аз си представях, че трябва да изглеждам като един хедон с дълга руса коса, която пусках в продължение на две години. Когато Бежар ме погледна и каза: Ще си подстрижеш косата, ще я боядисаш тъмна и ще прочетеш този вестник. След това ще ми кажеш какво си видял там, преди изобщо да имаш възможност да изпълняваш моята хореография. Прочетох вестника. По това време течеше войната в Близкия изток, между Израел и Палестина. И аз му казах, че във вестника пише, че конфликта ще продължи милион години и решение няма. Бежар ме попита дали и аз смятам така? Отговорих, че ще може би решението ще бъде в някой много силен лидер. Ами, това си ти, отговори Бежар. С други думи – танцът си е танц, изкуството е изкуство, но на сцената ние имаме послание, защитаваме някаква идея. Не става дума само за скокове и пируети. Когато излезем на сцената и танцуваме, дали ще бъде „Корсар”, „Саломе”, „Пролетно тайнство”, имаме послание. Морис Бежар успява да надникне дълбоко в душата и да види там неща, които човек дори не знае, че съществуват там и той успява да го покаже.

Френската звезда на балета се вълнува много от кризите, през които преминава света и сподели своята философия: Светът наистина преминава през кризи, реалността непрекъснато се променя и често пъти посредствеността и лошият вкус побеждават, побеждават е дилетантството и варварството. Можем да излезем от всичко това като слушаме и се учим от по-възрастните. Например моят идол Владимир Василиев е във Варна сега, той е жив и това е огромна възможност да черпим от неговия опит! Всички ние трябва да се учим от хората, които са живели в други времена, преминали са през други реалности. Вторият ми съвет е – учете се от грешките си, бъдете благодарни, защото всеки човек преминава през кризи, аз също. Любимата ми жена Лейла е израснала с философията на Нелсън Мандела, който казва „Аз никога не губя, всяка загуба за мен е възможност да науча нещо ново”. През живота си ние имаме възможност да направим света по-добър за останалите или поне да се опитаме. Това е, ако позволите да кажа, моята философия.

Пламенно се ражда и любовта на Патрик Дюпон към балета: Изпитвах чувства, на любов, на гняв, радост, най-вече на радост, но ми беше трудно да ги изразя, когато бях малък. Често пъти плачех. Разговарях с птичките, с животните и с дърветата. Изобщо не бях нормален, истински кошмар за майка си! Като малък бях истински дявол, пълен с енергия, никога не заспивах. Затова, както при всички деца опитахме най-напред с футбол, после тренирах джудо. И един ден, докато тренирах на татамито ,чух прекрасна музика. Беше „Фантазия импромптю„ на Шопен. Изпитах силни ччвства, точно както дяволчето пълно с енергия се превръщаше в истински ангел,  когато вкъщи баба ми пускаше музика – Едит Пиаф, Бах, Моцарт, Бетовен. Стана малко като във филм – надолу по коридора момиченцата играеха балет. Отидох там, като видях какво правят си казах: Боже , позволено ли и е и на мен да опитам?  Учителката спря момичетата и ме пусна. Не зная какво съм танцувал, но танцувах с цялата си душа и изпитах огромно облекчение, че всички тези чувства, които бушуваха в мен, намират израз. Накрая всички плачеха, но не от скръб, а от радост! Тогава си казах, че с това искам да се занимавам!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Николай Костадинов, Възраждане: Цяла Варна пътува без билет и вината не е на "Градски транспорт", а на администрацията

Според общинските съветници от партия Възраждане, кмета на града не трябва да управлява нито един лев публичен ресурс. Тази констатация те правят на базата на първата година от управлението на Благомир Коцев. Според общинския съветник Николай Костадинов, управлението на ПП/ДБ в морската столица е в режим на свободно падане. С тези думи той..

публикувано на 30.11.24 в 14:59

Биляна Раева: Общинската администрация предлага нови такси, без обосновка как ще се подобрят услугите

Групата на варненските общински съветници от ГЕРБ/СДС искат яснота, в какви пера и направления ще отидат средствата от увеличените общински такси и цени на услуги. В обзорното предаване „Позиция“ , Биляна Раева заяви, че нямат абсолютно никаква конкретика, единствено е ясно, че има предложение за вдигане на налозите. Припомням, че в началото на..

публикувано на 30.11.24 в 14:24
д-р Яир Галили - съдов специалист

Съдовият хирург д-р Яир Галили: Има ефективно и щадящо медицинско лечение на венозните заболявания

Д-р Яир Галили е световно известен съдов специалист. През 1988г. завърша медицина в Университет Бен Гурион, Негев През 1997г. придобива специализация по ултразвукова диагностика и терапия в Общата хирургия, Университет Уейк Форес, САЩ През 1998г. специализира Обща хирургия в Болница Ихилов, Тел Авив През 2000г. придобива специалност по..

обновено на 29.11.24 в 14:32

Намибия - земя, недокосната от човечеството

Фотографът Сандро Арабян представя в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна до 30 ноември 2024 г. своята самостоятелна изложба “Намибия / Природата”. Фотографиите в нея са уловили мигове от две пътувания в африканската страна, които авторът предприема заедно със своята майка - уважаваната художничка проф. Десислава Минчева. Артистичният..

публикувано на 29.11.24 в 07:30

Björn Johansson (ARCTIS): Ако музиката е страстта ви, последвайте я без да се занимавате с нищо друго

Интервю с Björn Johansson (ARCTIS) ARCTIS са нова група, създадена от музиканти, със стаж в метъл музиката. Само преди дни бандата издаде едноименния си дебют. На 28 ноември ARCTIS ще го представят и пред българските фенове, защото групата прави турне като съпорт на APOCALYPTICA. Китарисът на ARCTIS Björn Johansson даде специално интервю за..

публикувано на 28.11.24 в 07:05

Виолета Тончева след фестивала "Interferences": Впечатлени сме от високата театрална култура на румънската публика

Варненският драматичен театър взе участие в Деветото издание на Международния театрален фестивал "Interferences" в Клуж-Напока в Румъния. Във форума се включиха членове на Съюза на театрите от Европа, а варненските актьори се представиха със спектакъла "Както ви харесва" на Шекспир, в режисура на Габор Томпа, президент на Съюза на театрите в Европа...

публикувано на 27.11.24 в 08:45

Tom Englund (EVERGREY, REDEMPTION, SILENT SKIES): Изследваме празнотата

Интервю с Tom Englund (EVERGREY, REDEMPTION, SILENT SKIES) В средата на 2024 година шведските прогресари EVERGREY издадоха изследванията си върху празнотата под формата на албума „Theories of Emptiness“. На 29 ноември бандата ще го представи и на българските си фенове, с подкрепата на алтернативната метъл банда KLORG и швейцарската..

публикувано на 27.11.24 в 07:25