На каква цена Варна остана българска?

Преди 140 години на днешния ден по стар стил Великите сили подписват Берлинския договор. Документ,  с който се слага край на Руско-турската освободителна война и се  дава свобода на част от българския народ, но официално разделя нацията на части.

В Берлин продължава "битката" за Варна  и Шумен -  силно укрепени турски крепости, които остават непревзети от руската армия до подписването на договора от Сан Стефано. Между подписването на двата договора има две руски мисии, но те са неуспешни. Силният турски гарнизон и башибозук - нередовна турска армия, извършват редица репресии върху българското население във Варна и региона преди Великите сили окончателно да решат как да поделят българските земи така, че за всеки да има по нещо.

А апетитите към нашите територии на всички са големи. Дори и на държави, които нямат преки граници с нас...

България получава Шумен и Варна срещу отстъпки по долината на река Струма! Тези градове не са подарък, каза за Радио Варна историкът Симеон Кулиш, специалист международни отношения на Балканите в този период.

Само няколко месеца след възторга от Сан Стефано  идва разочарованието от решенията на Великите сили в Берлин. И има защо. 

Договорът се състои в 64 члена, първите 12 от които са за България.

Българската територия е разделена на три големи части с различна съдба и бъдеще.

На север от Стара планина е васалното на Османската империя Княжество България, което има свой княз, конституция, армия, но плаща данък на султана.

На юг от Балкана е изкуствено обособената област Източна Румелия, която султанът има право да брани по суша и море, да издига крепости по границата и да държи свои войски. И за двете области се запазва така наречения режим на капитулациите, сключени с Османската империя в периода на превръщането й във второстепенна политическа сила. България е натоварена и с част от дълга на империята към западните банки.

Великите сили в Берлин оставят  българското население в Македония и Тракия в рамките на Турция. За тях няма никаква промяна, но султанът все пак трябва да направи известни облекчения и искането  затова се превръща в главно за българската дипломация. Бъдещият български владетел Александър Батенберг  обикаля с него европейските столици още преди да е положил клетва пред българския парламент.

Има и други български земи, които са дадени на съседите като компенсация за участието им във войната за Освобождение на българите. За Румъния - Северна Добруджа, за Сърбия - Южно Поморавие с градовете Ниш, Пирот и Враня.

Симеон Кулиш, историк и учител по история, специализирал във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий" историята на Балканите в международните отношения в периода  19 - 20 век. Интервю на Габриела Гаврилова :