Община Варна получава Средновековния манастирски комплекс в Караач теке от държавата

Община Варна получава правото на безвъзмездно управление за 10 г. на шест имота публична държавна собственост, попадащи в обхвата на Средновековния Манастирски комплекс в месноста Караач теке. Това решение гласуваха днес общинските съветници от комисията по "Собственост и стопанство", предстои утвърждаването му на сесия и от целия Общински съвет. Това са имоти съставни на историческата забележителност в селищно образувание „Сълзица“, известно сред варненци като „Пчелина“. Тази новина е дългоочаквана от археолозите, които вече над 20 г. проучват средновековния манастир, свързан със Света Богородица, покровителка на Варна. Той е със статут паметник от „национално значение“ от 2015 г. със заповед на тогавашния министърът на културата Вежди Рашидов.  Практически това означава, че община Варна ще може да даде обекта за стопанисване и развитие като забележителност на Регионалния исторически музей, който е общинска структура. Средновековният манастирски комплекс в месноста Караач теке предполага развитието на културно-исторически и на поклоннически туризъм.

Празникът на Св.Богородица е честван още преди 1 100 г. във Варна, в нейните покрайнини, благодарение на този манастир. Това подчертава археологът проф.Казимир Попконстантинов, който за дългогодишната си работа в проучването на забележителните средновековни манастири в Караач теке и в с.Равна, Провадийско м.г. получи званието "Почетен гражданин на Варна".

„В Караач теке започнахме да проучваме през 1996 г. благодарение на покойният вече мой колега и състудент Иван Иванов, проучвателят на Варненския златен халколитен некропол, затова приятелски му казвахме Златния Иван. Ако не беше нюха и усета на колегата и приятеля Иван Иванов, ние сега нямаше да разговаряме за този манастир. Той е важната брънка от тази верига от манастири, скриптори и манастирски училища, за които се е погрижил Св.Цар Борис Първи“, заказа за Радио Варна проф.Попконстантинов.

Княжеският манастир е най-големият раннохристиянски манастирски комплекс в Европа. Строен от Цар Борис Първи през 9-ти и е съществувал до 18-ти век по данни на археолозите. Имал е голяма черква, кула с параклис, огромен скрипториум, библиотека, училище, монашески общежития, ковашка работилница. Според изследователите комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел в българската и византийската строителна традиция.