Паметникът-портал във Варна на 81 г.

Паметникът-портал на 8-ми Приморски полк се намира в разделителната тревна площ на бул. “8-и приморски полк” близо до кръстовището с ул. “Чаталджа” във Варна, където останал след разширението на булеварда през 1974 г. Повод за неговото изграждане е паметта на няколко хиляди паднали в бой приморски пехотинци по време на освободителните и обединителни войни през 1912–1913 г. и 1915–1918 г.

Официалното му откриване е на 15 ноември 1936 година, а тържествата траят три дни.

Историята на неговото създаване разказва краеведът Николай Савов:

В края на лятото на 1934 г. за командир на 8-а дружина на 8-и пехотен Приморски полк бил назначен полковник Петър Димков.Още с пристигането си във Варна той изразил удивлението си, че в града няма паметник на трите хиляди млади жители на Варна и околностите, паднали в бой за родината си. На 8-и октомври 1934 г. в кабинета на варненския кмет инж. Янко Мустаков полковник Димков направил няколко предложения, три от които били реализирани само за две години. Това са паркът-мавзолей “Владислав Варненчик”, паркът “Аспарухов вал” и Паметникът-портал на казармите. В края на съвещанието полковник Димков бил избран за председател на Управителния съвет за изграждане на парк-мавзолея “Вл. Варненчик” и за председател на Комитета за изграждане на Паметника-портал. Специално за Паметника-портал на 24 ноември 1934 г. по инициатива на зам.-кмета Г.Трайков бил основан и “Общограждански комитет за събиране на помощи”. По предложение на полковник Димков почетен председател на Общогражданския комитет за събиране на помощи станал митрополит Симеон, председател – кметът Ст. Савов, а почетен подпредседател – о.з. генерал Габарев – опълченец от дружество “Шипка”.

Първата вноска от 50 000 лв. направила варненската община, а на 1 декември 1934 г. крупният индустриалец Асен Николов дарил също 50 000 лв., с което предизвикал възклицанието на в-к “Черно море” от следващия ден: “Хвала на щедрия дарител и нека неговото дело служи за пример на ония заможни граждани, които затворени в своята делничност, са чужди на поривите на българското сърце”.

До началото на строителството в края на всяка седмица варненските вестници редовно публикували пълен списък на дарителите, все едно колко голяма е дарената сума.

Тържественото полагане на основния камък на Портала-паметник станало на 18 ноември 1934 г. в 11 ч.

“Желай възможното и ще го постигнеш – започнал своята реч полк. Димков, – защото изворът на моралния и материалния прогрес на човечеството се крие в този велик, но за съжаление малко познат закон – след което произнесъл думите, които наистина го правели щастлив: – Осъществи се заветната ни мечта: полагане на основния камък на Паметника портал и плочите, на които ще бъдат записани имената на беззаветните бойни другари, сложили живота си за майка България – помълчал малко и продължил с равен глас: – На плочите на този паметник ще бъдат написани имената на повече от 2000 души храбри приморци. Представете си каква грамада, не, планина от кости са сложили приморци в основата на третото българско царство”.

Успоредно с това Организационният комитет обявил и конкурс за проектиране на Портала. Конкурса спечелил арх. Георги Овчаров от София, който скицирал Портала паметник – строг обем в три плана, след което възложил разработването на проекта и макета, както и изграждането му на архитект Желязко Богданов.

На лицевата страна на пилоните на паметника, на високи пиедестали, стоят на вечна стража две скулптурни фигури на войници с пушки при нозе. Скулптурните фигури са изработени от Кирил Шиваров.

Паметникът-портал бил открит и осветен на 15 ноември 1936 г., а тържествата траяли три дена. Първия ден, 14 ноември, в 15 ч. на пл. “Митрополит Симеон” пред Катедралния храм митрополит Симеон в съслужие отслужил панихида за падналите приморци. След това военната музика, наброяваща сто души, изпълнила “Тутраканската епопея”, придружавана от “артилерийски и картечни ефекти”. В това време над площада паднал мрак, започнала зарята и в специален жертвеник запалили огън, отнесен след това с факелно шествие в жертвениците пред Паметника портал. Оттам шествието се придвижило до Общината, върху стената на която прожектирали портрети на убитите приморци.

В 8,30 ч. на следващия ден, 15 ноември, “големият пазарен площад пред казармите гъмжи от народ”, съобщава в-к “Варненски новини”. Пред Портала бил издигнат аналой, а до него – малка естрада, в жертвениците горял запаленият предната вечер огън. Точно в 9,30 ч., придружаван от военния министър и от офицери от Варненския гарнизон, автомобилът на цар Борис ІІІ се задал по ул. “Войнишка”, спрял пред портала и царят произнесъл реч. След речта на царя митрополит Симеон в съслужие с епископ Андрей и още осем свещеници отслужил панихида, съпроводена от сборен църковен хор с диригент Ангел Кръстев. По време на панихидата откъм летище “Чайка” долетели три аероплана, които хвърляли позиви с разкази за подвизите на приморци. В близост до аналоя и редом с министър Луков и кмета Янко Мустаков, стиснал здраво знамето на полка, стоял здрав и читав фелдфебел Тихомир Иванов, който участвал от първия до последния ден във всички войни, във всички битки и във всички атаки на полка. След панихидата цар Борис ІІІ прерязал лентата и обявил Паметника портал за открит.

Още за откриването на Паметника-портал чуйте в звуковия файл: