Йордан Данев е от музикантите, които работят тихо, без излишен шум около себе си, но системно и целенасочено, и с интересни идеи. Не е фен на станалото задължително, като че ли, "фейсбук говорене" и това донякъде го "скрива" сред изобилието от музикална продукция. И въпреки че е акордеонист с дългогодишен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и автор на музика. И в двете има немалък опит вече - писал е за много танцови постановки, негови композиции се свирят от различни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят участието му в някога съществуващото трио "Нестинари" (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков гайда), преди година участва в проекта "Музика в портрети" на Оркестъра за народна музика на БНР, има един записан албум с група "Лот Лориен" и десетки аранжименти за певци и инструменталисти в областта на българския фолклор.
В предаването "Срещи в 7/8" направихме премиера на неговата композиция "Мечтание", което бе повод и да разкажем за една малка част от музикалния му път до този момент.
Цялото интервю и музиката чуйте в звуковия файл.
(...)
Кое е твоето истинско "Аз" - акордеонът или композирането?
По-скоро творческата работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, докато акордеонът си остана по-периферно занимание, но... все пак си ми е инструментът. Творческата работа е много интересен процес, постоянно ограмотяване в нови неща...
Тази несигурност, която я има във всеки автор, поне така си мисля, как се преодолява? "Това ли е точно, което искам?", "Абе, хубаво звучи, ама ми се иска някой друг да го чуе..." Има го този момент, нали?
Да, определено. Не толкова като композиция, колкото като реализация на композицията - като звук, като баланс, като мащабност, дали е постигнато това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, докато диша ще го прави, и винаги ще е в търсене, и в съмнение, важното е човек да трупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност първо да ги реализира, и да ги представя. Реализацията не е малък проблем.
Ти казваш "игра" на композирането ли?
Да.
Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са "верните ноти".
О, да, определено. Не е сериозно, ако не си сигурен в това, което пишеш. Човек трябва да знае какво прави. Естествено понякога му се получава по-добре, понякога не чак толкова добре. Винаги има поне още едно решение, което е по-добро.
А когато е минало време?
Тогава малко моментът е сложен с възприятията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предишни моменти, минат ли 2-3 години, изглеждат ми малко лековати. Но мисля, че е нормален процесът. Това е добре, че ми изглеждат по този начин, защото иначе си спрял.
"Мечтание" - ние загатнахме в началото на разговора за тази пиеса, която ти представи с Оркестъра за народна музика на БНР миналата година. Но сега я реализира като самостоятелен проект.
Тази пиеса се появи на бял свят вследствие на поканата от страна на БНР да участвам в проекта "Музика в портрети". И това което бях направил за оркестъра, го реализирах студийно. Мога да спомена хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).
Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която сега ще чуем?
Чисто технически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата.
А онова "мечтание" преди година и това "мечтание" сега, едно и също ли са?
(смее се) Мисля, че да. За една година не се е променило много в главата ми. Но аз така или иначе като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо конкретно. Просто мечтанието като...
Композиция...?!
Ами, да. То е много индивидуално, всеки човек си има мечти - някои са по-реални, други са нереални.
Само за реалните ли пишеш музика?
Не, хубаво е човек да излиза малко от реалността. Мисля, че няма нищо лошо от време на време да си помечтае. А няма и нищо лошо някои от мечтите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва извън реалността. Да ни вкарва в някакъв друг свят.
Като опит за привличане на вниманието, така беше определен вота на недоверие към кабинета Желязков от варненския депутат Деница Николова. Според народния представител на ГЕРБ/СДС, вотът на недоверие е един от най-силните инструменти на опозицията да изрази своето несъгласие с управлението. По думите и това е тяхно право, но в целия дебат е..
Държавните институции продължават да не предоставят инвестиционния план на „Холдинг Варна“ за Алея първа, който е приложение към договора между Областна администрация и дружеството за покупко- продажба на имотите по крайбрежната. Това заяви народният представител от ПП/ДБ Стела Николова. Тя отправи серия питания и искания към институциите..
Като „изключително лобистки“ определи варненският депутат от „Възраждане“ Коста Стоянов приетия на първо четене Закон за енергията от възобновяеми източници на брифинг в Народното събрание. В обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“, той заяви, че закона преди всичко задоволява интересите на частни инвеститори за сметка на националния..
След гъстите почти целодневни мъгли през последните дни във Варна и преваляванията от дъжд, в четвъртък имахме за малко слънчево време. И вместо да вадим от гардероба вече летните дрехи, от следващата седмица ще трябва да извадим по-дебелите якета и да слагаме отново шапка. През първите дни на април на места ще превали и сняг сочи прогнозата на..
Интервю с Alex Callier (HOOVERPHONIC) На 10 април белгийската инди банда HOOVERPHONIC ще отбележи в България 25-годишнината от издаването на емблематичния „The Magnificent Tree“. Групата идва в София по покана „BGTSC“. Мястото е клуб „Joy Station“. HOOVERPHONIC идват със струнен квартет, за да претворят на живо „The Magnificent Tree“. SLOW..
„Сега ми трябва глътка светлина“ – така се нарича новата стихосбирка на добричката поетеса Петранка Божкова. Книгата включва 59 стихотворения, разпределени в пет тематични цикъла. Поетичните изповеди разкриват широк спектър от чувства, тревожни въпроси, съмнения, радости и надежди. Петранка Божкова е филолог по образование и дългогодишен кореспондент..
Заплахата пред ДПС е Делян Пеевски, Ахмед Доган вече е минало. Доган трябва да бъде вече обект на исторически изследвания. Това коментира политическият анализатор Иво Инджов в контекста на очакващото се решение фракцията на Ахмед Доган да оттегли подкрепата си към кабинета "Желязков" и появилите се спекулации за разцепление на ДПС-ДПС. Митът за Сокола..