Скулпторът Пламен Аврамов: "Мечтая да направя още!"

Скулптура на котка посреща посетителите на сборната изложба, която  открива известният скулптор Пламен Аврамов. Изложбата  представя по малко от всичко, което е създал до момента,  и отбелязва 60 години, които авторът навърши на 25 юли. Пламен Аврамов представя  скулптурни работи от камък, дърво, керамика, бронз, както и цикъл рисунки. Експонирани са композиции и отделни фигури, интерпретации на любими на автора теми и образи. Произведенията могат да се видят в Градската художествена галерия във Варна до 15 ноември.

Зад всеки  образ създаден от Пламен Аврамов, стои частица от реален образ. Дори и в  симпатичната котка...

- Тази котка направих преди години. Имахме една домашна котка, която гледахме и това е един спомен от  това животно. Стои добре.

Наистина стои добре и добре посреща.

- Надявам се!

Как се чувствате на 60 години?

- Да ви кажа честно, тази цифра много ме стряска, но се опитвам да не я мисля. Не са малко годините и като се обръщам назад има направени неща, но има и доста ненаправени. Много години са минали, а като че ли тепърва предстоят - поне в творчески план.

- Слава Богу те си живеят...

"Разбират" ли се помежду си?

- В разбирателство са - да. И се допълват един друг. В началото на творческия  ми път беше гипса като материал, след това бронза. След това дойде желязото, което и до днес е един от любимите ми материали. Намирам и камъка като добър материал Тепърва навлизам в него с едни малки неща, които показвам в тази изложба.

Кой е любимият Ви образ?

- Човешката фигура. Може би женската фигура, детската...Понеже при мен така се случи, че късно се появиха децата и в момента се радвам на това, което е пред очите ми - децата и семейството.

- Променени са, естествено. Аз малко трудно реагирам, обаче, на това време и мога да се определя като традиционалист. Моят поглед е малко по-назад от днешния час, от днешния ден. Изоставам като че ли. Надявам се покрай младите, които са около мен, да вляза в  новото време.

А кое от това, което създавате, най-много харесват децата Ви?

- Слава Богу, децата като видят някоя моя работа в изложба и я разпознават. И ми дават кураж. Приемат нещата ми, харесват ги по детски... Те са малки на 3 и на 10 години.

На тази възраст  децата са много откровени в това кое харесват и кое - не.

- Да. Тяхната реакция е много точен ориентир и когато нещо не е наред те казват веднага. И аз в много случаи се уча от някои техни виждания и реакции.

Какво си пожелавате?

- Здраве. Мечтая, ако мога да продължа, да направя още... Би било добре!