Трепетът на последния първи учебен ден

Дванайсетокласничката Александра Стефанова от ІV Езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ във Варна днес ще посрещне своя последен първи учебен ден.

Броени минути преди откриването на новата учебна година Алекс разказа в ефира на Радио Варна с какви емоции ще прекрачи прага на гимназията си днес, за първите й спомени, свързани с училище и за най-важния урок, научила през годините.

- Привет! Благодаря! Аз искам да честитя празника на всички ученици, които с нетърпение очакват началото на новата учебна година, на всички учители и на родителите най-вече, тъй като те са най-голямата опора на всички нас!

- Как се чувстваш? Броени минути остават до откриването на учебната година във вашето училище? Какви са настроенията и емоциите ти в този ден? По-различно ли е, тъй като ще е последен първи учебен ден?

- Много, много е различно! Винаги съм мислила как ще дойде краят по-бързо, но сега е голяма носталгия за изминалите години... Това е много голям и сериозен етап в живота на всеки един човек. И тъй като е последен носталгията напира...

- За кое ще ти е най-мъчно?

- Самата обстановка, учителите, приятелите, всички спомени, моментите на близост, това да научавам много интересни неща, да обогатявам културата си, да преоткривам себе си... Както и да разгръщам потенциала си, тъй като има много фестивали и конкурси, в които може да изявиш творчеството си.

- Вече решила ли си накъде ще продължиш?

- Решила съм - Софийски университет и специалност Право. Ще се постарая да дам най-доброто от себе си, за да ме приемат, да усвоя материала и да прилагам наученото в полза на държавата.

- Вече започна ли да се готвиш за кандидатстудентските изпити, матурите?

- Започнах още през лятото с темите по история и по български език и литература.

- Искаш да кажеш, че лятната ваканция преди 12 клас не е толкова отпочиваща?

- Не е лежерна определено...

- Кой е най-топлият ти спомен, свързан с ученическите години?

- Много труден въпрос... Хиляди спомени имам, които са ме изпълнили с любов и са ми помагали да преоткрия себе си, да израсна, да разбера какви са ми мечтите. Иначе най-най-топлият ми е наистина първият учебен ден, в първи клас, тъй като с него започнах и живота си в този прекрасен град - Варна.

- Помниш ли първата си класна?

- Разбира се! Това е човекът, на когото дължа всичко, майчински грижи, дори съм я наричала "мамо". Това е Галя Георгиева, учителка в ОУ "Свети Свети Кирил и Методий".

- Поддържаш ли връзка още с нея?

- Поддържам. Лятото ходихме на няколко оперети заедно. Определено това е човек, на когото съм много благодарна за личностното ми израстване и за това, което съм в момента.