Gus G. (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne): В живота трябва да има баланс

Интервю с Gus G. (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne)

Само след дни FIREWIND ще направят пореден концерт в София. Датата е 5 декември, мястото – клуб „Joy Station”. Поканата е от „BGTSC”. Заедно с тях на сцената пред българските фенове ще се качат MASTERPLAN. За тях това ще е първи концерт в София след един в Каварна и един в Пазарджик. За FIREWIND – поредния. Дори наскоро лидерът на бандата Gus G.направи акустично участия с Ronnie Romero в Опанец. Съвместното гостуване на MASTERPLAN и FIREWIND беше добър повод за интервюто, което със съдействието на организаторите Gus G. даде специално за „От другата страна”.

От другата страна - Привет, Gus, скоро идвате заедно с MASTERPLAN в България.

Gus G. - Това турне е една наистина добра възможност и за двете групи. И трябва да се похваля, че идеята е моя. Причината е, че обичам MASTERPLAN. Познавам ги от самото начало. През март направихме заедно европейско турне, нещо като ко-хедлайнърски пакет. Идеята ми беше да направим интересен и добър тур с група от нашето поколение. Да, Roland е по-голям, но MASTERPLAN започнаха в началото на новото хилядолетие точно както FIREWIND. Исках група, която чувствам близка към момента на формирането ми като музикант, от времето, когато израствах и се захващах с бизнеса. През март си изкарахме страхотно и решихме да повторим. Казах им, че нещата са се получили много добре и в края на годината трябва да направим още концерти заедно. Така или иначе бяхме започнали да планираме няколко дати в Българи и Гърция. Което ме провокира отново да поканя MASTERPLAN, защото ще е страхотно.

От другата страна - Има ли предизвикателство между групите, когато сте на сцената?

Gus G. - Не, едва ли. Групи като нас просто се качват на сцената и всеки прави своите неща. С FIREWIND се концентрираме върху музиката ни. Не се конкурираме. Разбира се, че всеки иска да направи страхотно шоу. Самият аз искам и двете банди да се представят на ниво, защото желанието ми е нощта да е успешна. Ще ми е много неприятно, ако феновете напуснат клуба с впечатление, че едната банда е била страхотна, а другата не чак толкова. Което би ознчавало, че не са получили стойността, която са очаквали, срещу парите, които са дали, за да бъдат на концерта. Моето желание е всички да се справят добре.

От другата страна - Това как се постига постоянно и на всеки концерт?

Gus G. - Добър въпрос. Не ме питат за това. Ние сме хора, понякога имаме лош ден, понякога може да са възникнали проблеми вкъщи със семейството, може да се събудим с главоболие, да се разболеем. В края на краищата обаче, когато тръгнем на турне, работата ни е да направим добро шоу, да се усмихваме, да свирим, да свирим възможно най-добре, да направим шоу, което да забавлява хората. Трябва да можем да им предоставим добро изживяване. Лично аз дори понякога да не се чувствам добре по време на пътуването, час преди концерта сякаш става някаква магия. Може би се дължи на адреналина, може би този химикал ме вдига, кара ме да се чувствам вдъхновен, когато излизам на сцената. Винаги се чувствам по този начин. В същото време го приемам като ритуал. Забравям проблемите си преди да се кача на сцената и се фокусирам върху концерта.

От другата страна - Как се мотивираш всеки път, за да правиш хората щастливи?

Gus G. - Трудно е да го обясня. Ако трябва да опростя нещата - единственото, което правя е да свиря на китара и го правя добре. И съм уверен за начина, по който свиря. Наясно съм, че когато го правя, определени хора са щастливи. Преди обаче да започна, първо трябва да се разгрея, да се вкарам в кондиция, но в крайна сметка просто свиря музика. А тя е като лекарство. Подобрява положението. Не се нуждая от лична мотивация, за да свиря музика. Искам да правя това всеки ден. Не мога да си представя ден без да свиря, ако това има някакво значение.

От другата страна - Всички във FIREWIND сте с богат опит. Важно ли е за един музикант да свири с различни изпълнители и групи?

Gus G. - Това винаги помага. Прави те по-добър човек, по-добър музикант, по-добре разбираш положението. С колкото повече хора свириш, в толкова по-добър музикант се превръщаш. Защото трупаш повече опит. Точно това се опитвах да правя в началото на кариерата ми. Дори и сега всъщност. Когато имам възможност да посвиря с някого, не я изпускам. Това винаги го казвам и на подрастващите. Свирете възможно най-много на живо и с колкото се може повече групи. Дори и да не е с банди, свирете с възможно повече други музиканти. Трябва да натрупате опит. В същото време в страни от опита, е необходима химия между музикантите. Ние трябва да са разбираме не само музикално, но и като хора. Сблъскваш се постоянно с групи, които се разпадат или постоянно правят промени в състава. Това означава, че по някаква причина липсва химията без значение дали е музикална или междуличностна.

От другата страна - Можем ли да говорим тогава за музиката само като бизнес?

Gus G. - Музикалният бизнес има две части. Едната е музиката, другата – бизнесът. Много хора са го посочвали преди мен. Има музикална част и бизнес част. В същото време музиката е и бизнес. Има компании, корпоративни операции. Музиката е като склад, като магазин. Тя е като всички останали бизнеси. Включва в себе си същите дейности като във всяка средностатистическа фирма. Музиката е бизнес като всеки друг. Съвкупност от дейности, които са дразнещи за музикантите и те не искат да чуват за тях. Групите също, защото имат необходимост единствено от романтичната страна на сцената. Разбира се, че в края на краищата се брои музиката, тя е онзи елемент, които събира всички в клуба, както групата, така и публиката. Но не трябва да се забравя, че има и бизнес част. Логистика, оферти към групите да свирят в някоя страна. В случая става въпрос за пари. Плаща се за пътуването, на екипа, за звук и осветление. Плаща се на мениджмънта, на музикантите. Зад завесата има толкова много хора, които са въвлечени в процеса, за да се получи един концерт, за да може публиката да влезе в залата и да гледа бандата. Така че разделението е на музика и бизнес. За мен музиката започва и свърша с творческия процес. Музикалната част започва с началото по създаването на една песен и приключва със създаването на албум или с финалните щрихи на една композиция. След което идва ролята на бизнеса. След което идват турнетата, които са също бизнес. Тук вече става въпрос за логистика и какво ли още не. И все пак има още една трета страна. Това е забавлението. И то е най-важната част. Качваш се на сцената всяка нощ, засвирваш и музиката носи удоволствие. 

От другата страна - Когато бизнесът е повече от музиката, как това се отразява на самата музика?

Gus G. - Не знам, защото никога бизнесът не е овладявал творчеството ми. Щастлив съм, че създавам музика, която харесвам. Никой не ми казва какво да правя, как да го правя, какво да композирам и как. И това продължава повече от 20 години. Мога да живея добре от работата си. В същото време музикантите са и бизнесмени. Но преди всичко аз трябва да вярвам в музиката си. Ако не е така, няма да мога да я продам на никого. Ако не вярвам в нея, няма да убедя никого да повярва в мен. Никога бизнесът не е овладявал музиката ми. Двете части трябва да съществуват заедно. Но трябва да има баланс между тях. Баланс във всичко. Както е в живота. Да, аз трябва да си плащам сметките, да се храня, да издържам семейството си, което означава, че бизнесът трябва да присъства в живота ми по отношение на онова, което правя. А то е да създавам музика. И съм щастлив, че мога да го правя по моите правила. В противен случай сигурно щях да бъда много нещастен и много окаян.

От другата страна - Когато започна да работиш с Ozzy, промени ли се представата ти за бизнеса заради музикалния бизнес в САЩ?

Gus G. - Всъщност не точно. По това време вече имах ясна представа как работи музикалният бизнес. Тогава обаче влязох в него на наистина високо ниво. Разбирах всичко, което се случваше, както и поради какви причини. Разбирах, защо се вземаха определени решения. Музикалният бизнес в САЩ е много голяма организация с големи финансови операции и плащания на ежедневна база. Разбирах всичко. В същото време бях наясно с моята роля. Знаех каква е тя и какво бях поканен да върша. Мисля, че конкретно за мен нищо не се промени. Разбира се, аз бях нает да свърша определена работа. Бях наемник в една група, но каква. Всяка нощ свирех най-добрите хеви метъл песни създадени някога. Но напълно осъзнавах как оперира бизнесът в САЩ.

От другата страна - Искам да те върна на взаимоотношенията в една група. Понякога появяват ли се недостатъци заради различните влияния в групата?

Gus G. - Зависи от миналото на всеки един в състава. Понякога двама души с коренно различен музикален опит могат да комуникират много ползотворно. Друг път световете им може да са толкова отдалечени, че да не могат да мелят брашно. Когато свирят заедно, хората наистина трябва да се вслушват един в друг, а не само в себе си и в онова, което искат да кажат. Свиренето с някого е като разговор. Ти слушаш какво имам да ти кажа аз и аз слушам ти какво имаш да ми кажеш. Същото е и когато свириш с някого. Трябва да слушаш какво изпълнява. А той от своя страна би трябвало да слуша какво изпълняваш ти самият.

От другата страна - Как се преодолява егото в такива моменти?

Gus G. - Не знам. Нямам чак такъв богат опит с егото. Мисля, че съм изпадал в няколко подобни ситуации, когато съм свирел с други музиканти, при които съм си мислел, че егото извлича най-доброто от тях. И скоро след това съм прекратявал професионалните ни отношения. Трябва да има химия. Така и егото няма да е от значение. Свиря с някого и нещата се получават. Т.е. с него мога да бъда в една група. Ако не се получават, няма какво толкова да бъде направено и няма как да работим заедно.

От другата страна - Какво всъщност представлява химията в една група? Какво се крие зад нея?

Gus G. - В думата „химия” влизат комбинация от различни неща и значения. Едното е, че можем да се разбираме на музикално ниво, т.е. всички заедно трябва да сме на определено музикално равнище. Имам предвид, че не мога да съм в група с някой начинаещ, защото притежавам определени умения. Те правят разликата и имат значение. Така че, за да работя с някого, той трябва да има определено ниво на музикално познание, разбиране, изпълнение. Това е едната страна. Друга е възможността да балансираме и да говорим на един и същ музикален език. Отделно от него трябва да можем да се разбираме като хора. Защото, ако ще сме заедно в една банда, трябва да сме заедно и в бизнеса. Както в една компания, всеки трябва да има роля и да се съобразява с нея. Тези неща понякога са по-трудно постижими от самата музика. Това за мен е съдържанието на химията. Да се разбираме като хора, да се харесваме и като хора, и като музиканти. Не мога да свиря с някого, на когото не се възхищавам като музикант. Трябва да ценя способностите му и онова, с което могат да надградят групата. И обратното също е важно. Ако някой не оценява моите способности, няма как да съм в една група с него.

От другата страна - Звучи доста сложно.

Gus G. - И е точно така. Не е толкова лесно. Да си в група е много трудно. За това и много банди, както виждаш, не изкарват дълго заедно като оригинални състави. Едва няколко са успели да се съхранят от самото начало. Късметлии са тези, които успяват да се задържат заедно за десет години. Когато остаряваш, се променяш. Всички се променяме като хора. Когато си на 20 години, искаш различни неща, на 30 те са други, на 40 са трети. Израстваш, ставаш по-зрял. Променя се гледната ти точка за света, живота, кариерата. А това от своя страна те променя като артист и променя артистичните ти търсения. Което води до промяна в позицията ти спрямо бизнеса и онова, което искаш от него, какво искаш да спечелиш финансово, на какво се надяваш и какво всъщност вземаш. Положението е много сложно. По едно и също време трябва да балансираш между много неща. За това и както отбелязах, много банди не продължават заедно. Особено онези, при които музикантите са започнали като много млади. Добър пример са THE BEATLES. Били за заедно само десет години. Вземи QUEEN. Въпреки че са заедно от самото начало, също са имали своите кризисни моменти. Freddie Mercury се е занимавал и със соловите си неща. Има ли са разминавания. После се завръща... Всички групи имат подобни върхове  и спадове.

От другата страна - През тази година FIREWIND издадоха „Stand United”. Не те ли дразнят сравненията, които феновете правят с любимите им издания на бандата?

Gus G. - Това е тяхна работа. Оставил съм ги да сравняват колкото и каквото искат. Оставил съм сравненията на онези, които ни слушат, които ни следват. Давам на музиката най-доброто от себе си, правя най-доброто и го поставям на масата. След което всеки може да оценява, да коментира да сравнява, да изказва мнение. При мен е друго. Голям фен съм на BLACK SABBATH. Имам любими периоди от кариерата им, определени албуми харесвам повече от други. И никога като фен не съм отричал някой период , примерно този на Dio или на Ozzy. И не споря, че BLACK SABBATH с Tony Martin е най-добрата версия на групата. Дори кариерата им да е разделена по този начин, имам любими албуми във всяка една от част от нея. Всеки, който харесва една група, когато тя издаде нов албум, започва да сравнява с предишните. Аз обаче не мисля по този начин за моята група. Опитвам се всеки път да давам най-доброто и да съм сигурен, че се гордея с музиката, която издавам. Така стоят нещата при мен. По някакъв начин се съревновавам със себе си. Но е безсмислено да се сравнявам с 20-годишния Gus G., който създава дебюта на FIREWIND. Защото от тогава съм се променил много и не съм същия. Пораснах. За мен е съвсем естествено да се развивам и да съм на друго ниво в момента.

От другата страна - Herbie Langhans е шестият вокалист на FIREWIND...

Gus G. - Шести? Мислех, че е петият...

От другата страна - Броя и Brandon Pender, който пее в демото „Nocturnal Symphony”. Защо през годините никога не потърси певица? Дори когато това беше много модерно?

Gus G. - Никога не съм мислил в тази посока. Трябва да е ясно, че когато започвахме, в метъл бизнеса и бандите, които правеха турнета, нямаше чак толкова много дамско присъствие. Жените бяха едва няколко. Иначе – предимно мъже получаваха позицията на вокалист. След трима-четирима певци, трудно ще намеря вокалистка, която да притежава възможностите, да покрие всичко, което сме издали и целия каталог на групата. FIREWIND са сложна банда, когато става въпрос за албуми, заради факта, че сме имали петима-щестима певци. А една певица наистина би променила идентичността ни. За това и никога не съм мислил да поканя вокалистка.