Популяризираме българския дух зад граница

Любомир Андреев е млад човек от Варна, който споделя, че вече не работи. Това се случило след като започнал да тъче. Да, млад мъж, който никога в живота си не е държал конец, вече тъче. И това го учи на търпение.

Спонтанно започнах да тъча,  след като започнах с дистрибуция на тъканите. По естествен начин се запалих, реших да се науча, открих своя учител и така..

Кое беше най-трудно в началото?

Като човек, който никога не съм се занимавал с изкуство и занаят, ми беше трудно да „превключа” съзнанието си, да започна да мисля по друг начин....Тъкането на мен ми действа  като вид терапия,успокоява нервите влизаш в един свят, където си сам със стана и това, което в главата ти и трябва да изразиш себе си с това, което правиш...

Вие сте мъж, но Вашата майка в детството дали Ви е показвала как се плете, как се шие?

Не, никога.

Значи Ви е било още по-трудно?

Да, вероятно е така. Имам спомен от детството си, че баба ми плетеше, но аз никога не съм опитвал. За мен беше трудно да освободя съзнанието си от това, което правих преди, за да се занимавам с това  сега...

Какво правехте преди ?

Занимавах се с икономика и мениджмънт. Сега тъка само от 7-8 месеца.  Все още търся начините да изразя себе си, да попивам всичко от другите тъкачи..

Вие какво искате да правите?

Идеята ни е да популяризираме българските традиции.  Искаме да представим българската култура по света. Радващо е ,че освен българи, които се занимават с тъкане, все повече чужденци проявяват интерес към него. Може би има лека тъга, но все още чужденците сякаш повече милеят за българското и го оценяват. Още по-интересни са им етапите, през които преминава направата на една черга, и могат да оценят дори и във финансово отношение нашия труд.

До дни ще имате свой стан. Какво искате да изтъчете на него?

О, честно казано – не съм мислил. Имам прекалено много неща, които искам да направя....Преди няколко дни се видях с мои приятели, с  които не се бяхме виждали около половин година, и споделиха, че „сияя”. Те го отдадоха на това, с което се занимавам в момента....

Почивните дни каква правите?

В интерес на истината – нямам почивка. Но не бих казал, че откакто тъка – работя. Аз не го възприемам като работа. Всичко, с което съм се занимавал досега, ми помага да го направим успешен бизнес- да преплитаме българските традиции,  да правиш нещо с любов и това да ти носи доходи.

В България?

Не, в чужбина. Мисля, че като народ, имаме какво да покажем на света, за да разберат другите какви сме ние и  да виждат позитивно в България. Искам и другите да виждат положителното, което е заложено в нас.

Пожеланието на Любомир Андреев?

Да следват мечтите си и да се занимават с това, което им доставя удоволствие.