Усещане за Фейсбук

Куражът в живота заменя фалшивото удовлетворение от лайковете в мрежата, споделя Светлана Павлова – психолог и психотерапевт, в студиото на Радио Варна.  Емилия Николова разговаря с нея за усещането ни за Фейсбук и за маркера за щастие в мрежата.

-  Имам наблюдението, че първото, което правим сутрин, след като отворим очи, е да видим профила си във Фейсбук. Вие също имате профил, така ли направихте тази сутрин?

-  Не, тази сутрин не направих така и много рядко моите сутрини започват с Фейсбук. Обикновено при мен Фейсбук е последното, което се случва за деня.

-  Мнозина обаче правят тъкмо това. С какво толкова ни държат социалните мрежи, г-жо Павлова и има ли изследване за емоционалните ефекти на участието на всички нас в мрежата?

-  Фейсбук задоволява две основни човешки потребности – да влизаме в роля, в която харесваме себе си и се чувстваме значими в нея, и да бъдем приемани. Да бъдем харесвани от останалите. Така че  от тази гледна точка Фейсбук може да бъде както полезен, така и вреден. Неслучайно в последните години се заговори за зависимост от социални мрежи. Защото Фейсбук не е единствената социална мрежа. Младите хора предпочитат Туитър, Инстаграм. Линкедин е също добра социална мрежа. Тоест не толкова социалната мрежа е проблем, колкото идеята за какво човек влиза в нея.

-  Да бъдем харесвани, търсим си сутрешното хапче за щастие. Ще преброим колко са ни лайкнали, колко са ни споделили и така ще тръгнем доволни в новия ден.

-  В реалността няма гаранция, че ако сме се облекли с нови дрехи, ако сме си направили прическа, ако сме постигнали нещо в професията, в образованието си, това непременно ще доведе до аплодисменти от другите. По-често очакваме критика, очакваме неприемане и по-страшното -  очакваме безразличие. Докато в социалната мрежа това, което споделяме винаги получаваме някакъв положителен отклик, независимо дали зад този отклик стои реално приемане и харесване на реални хора, които наистина ни познават.

- Защо му е нужно на човек да получава виртуално одобрение?

-  Ние се страхуваме в реалния свят да се свързваме с другите хора. Нямаме и умения да го правим. Докато Фейсбук създава една относително безопасна среда, в която ние бихме могли да моделираме образа си така, както ни се хареса - да изглеждаме по-умни, по-красиви, по-обичани, по-успели, по-печелещи...

- Да, защото е факт, че положителната страна на живота, това представяме ние в своя профил и това предизвиква у останалите завист. И ефектът се мултиплицира, щом той е така, аз съм ще съм по-така.

- Ако човек е депресивен и тревожен, ако човек не харесва себе си, когато сравнява собствения си реален свят с виртуалния свят на хората, които среща във Фейсбук, той може да стане още по-депресиран и да, той може да има завист, да има тъга, да има чувството, че се  е провалил в живота, че не е успял, защото не е бил на Хаваите, не кара тази кола,  не е облечен по този начин. Но  това може да повлияе само на хора, които в реалния свят не се чувстват добре в кожата си.

Цялото интервю на Емилия Николова с психолога Светлана Павлова чуйте в прикачения файл: