Днес е Международният ден на бижутера

Днес празнуват майсторите, които правят живота ни по-красив. Бижутерството се нарежда сред най-древните занаяти, защото от незапомнени времена хората обичат да слагат красиви украшения. Първите такива са били от раковини, камъни, кожа, дори кучешки зъби. За родина на бижутерството се смята Древна Гърция. Там за първи път е направена резба върху камък, а по-късно - украшения с благородни метали.

На Международния ден на бижутера с майстора в занаята Вахрам Мердинян разговаря Мариела Димитрова:

Какво беше началото Ви в занаята?

-Вуйчо ми беше най-добрият филигранист в България и покрай него. Той се занимаваше със сребърна филиграния и правеше бижута-уникати. Ръчички и идея трябва да имаш само! Влязох да уча златарство, но започнах филиграньорство.

Къде?

- В „Минералсувенир”. От 1983-та съм в занаята. Когато работиш от сърце – научава се.

Кой е майсторът от когото сте взели най-много?

- От всички. Занаят се краде, другояче не става.

А има ли човек, на чиито критерии и вкус се доверявате, затова дали сте постигнали търсения ефект при дадено изделие?

- Вуйчо ми, като беше жив. Семейството ми – първо жена ми и дъщеря ми виждат, ако не харесат не излиза на пазара.

Най-хубавият комплимент от клиент за ваше бижу?

- Аз съжалявам, че съм арменец (усмихва се) - като дойде втори път клиентът значи е доволен! А като вземат един на друг да си предават това казва, че съм нещичко.

Дългогодишни клиенти имате ли?

- Прекалено много! Не обичам да се изхвърлям, но имам, българи живеещи в чужбина. Защото ние държим старите модели, това което навън го няма. Повечето от тях държат на старите български модели с ажура. Тези модели аз ги пазя. Новото и навън го има, но старото го няма, дори и в Турция!

А за Вас какво е най-приятно за изработка?

- Пръстени. В момента имам поръчка да направя пръстен с образа на цар Иван Асен. 

Образът от монета ли е взет?

-Да. При мен има цял екип. Не съм от хората сам да правя всичко.

А има ли на кого да предадете занаята?

- Засега от семейството – няма. Внучката евентуално, ако пожелае някой ден.

Кога станахте „майстор”, кога се усетихте в свои води?

- Не, цял живот ще се уча!

Кои са най-важните инструменти на бижутера?

-(с усмивка) Ръчичките и мозъка.

С кой метал предпочитате да работите?

- Жълтия метал, ама златато (смее се)! И то е хубаво като е чисто, и от чистото да го направиш ти както искаш, защото там е тънкостта и там е идеята на златарството!

- Остава ли време за авторски бижута?

- Почти не.

А успявате ли да отговорите на всички желания и идеи?

- Да, на хартиен носител го вадя, показвам и след това се работи. Докато клиентът не каже „да” – нищо не си направил!

Има ли бъдеще този занаят?

- Има, но майстори няма. Заминаваме, малко остават..., а клиентите станаха капризни – не искат боклуци да носят. Искат нещо направено от сърце. Малко останахме – сърце и ръце трябват!

По какво си личи качествено направеното бижу?

- ... Първо на клиента му вземи душата, после му вземи парите!