Азиз Шакир-Таш: Докато се опитвам да съм навсякъде, постоянно липсвам на някого

публикувано на 30.01.17 в 08:55

Чуйте от поета Азиз Шакир-Таш защо всичко, характерно за каменоделството, важи и при поезията

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Околосветска обиколка на липсата“ – най-новият сборник със стихове на Азиз Шакир-Таш събра своите читатели и критици на нулевия меридиан на литературата – книжен център „Гринуич“ в Столицата. Книгата беше представена от професор Светлозар Игов.

Студената януарска вечер не се оказа препятствие за почитателите на поезията и за приятелите на Азиз Шакир-Таш, така че салонът беше пълен.

„Околосветска обиколка на липсата“ е петата поетична книга на Азиз Шакир-Таш, ако смятаме за начало на неговото творческо летоброене „Повод за небе“ през 1993 година.
Следват „на 22“ – 2004, „Апокриф за дъжд“-2004 г. и „Небе на 33“, публикувана през 2007 година.

Десетте години без нова авторска книга се дължат на другите „бития“ в биографията на поета – превежда романи, пише научни статии и преподава в два университета в Истамбул, а както сам признава:

Имам няколко живота и все не успявам да се слея… Поезията е нещо, което най-много искам да пиша, а най-малко пиша.

И докато поетът постоянно липсва на някого, то поне стихотворенията му в тази книга най-сетне получават възможност за околосветска обиколка в търсене на нови хора, на които да бъдат посветени. Защото Азиз Шакир-Таш твърди, че има нужда от тишината само докато облече думите в чувство, а после очаква енергиите на думи, породени от стиховете му.