Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Потопената църква в яз. Жребчево пазела мощи на св. Иван Рилски

6
Снимка: Личен архив

   Случайна среща с младата фотографка Антония Генчева от с. Енина ми припомни историята на Потопената църква в яз. Жребчево, започнала през 1959 г. с решението за построяването му.  Със своите 25 000 декара, водното съоръжение  е сред  най-големите язовири в България, разположено по поречието на река Тунджа. За построяването му били потопени три села – Долни Паничарево, Жребчево и Запалня, където се намирала и църквата с патрон, покровителя на България -  св. Иван Рилски.Тя била построена през 1895 г. с даренията в пари, материали и труд на цялото село на най-високото място в Запалня.

   Жителите на селата са изселени с разрешението да вземат каквото могат като строителни материали освен покъщнината си през 1962 г. По-възрастните разказват, че част от олтара и църковната утвар са изнесени от хората от Запалня в с. Копринка и гр. Гурково, а камбаната на храма е отнесена в близкото градче Твърдица с обещанието - да бие всеки път, когато някой от с. Запалня напусне този свят. Жителите на Запалня спасили каквото могли, но не посмели да разрушат християнската светиня...

   Днес на  възвишение в близост до останките на църквата се намира изоставено гробище. Пред него с лице към яз. „Жребчево“ е поставена паметна плоча за потопеното село Запалня с надпис: "Село Запалня, заселено ХV в., изселено 1962 г."

   Припомням си тези факти, докато Антония ми разказва, че живее в китната Енина, но корените й са от прочутото с Потопената църква село Запалня и, че е внучка на последния му кмет - Добри Попов. От дете помни разказите за плодородните нивя и градините с праскови, че селото е имало пивница, мегдан и красива каменна църква, а хората му били много задружни. Живели мирно и сговорно българи и турци, християни и мюсюлмани. Казва, че знае, че името на селото идва от турски "азаплъ" - /но не знае какво означава/, което било побългарено в "запалня". Но си спомни името на последния свещеник на църквата - Драган Стойков, който венчал за последен път под покрива на хриситянската обител своя син - Стойко Стойков през 1963 г. Старецът дълго време отказвал да напусне разрушеното село и осиротялата църква, чиято история описал в книга по-късно. С усмивка и носталгия младата жена си припомня, че първите й спомени за селото със странно име, са от черно-белите снимки на нейния дядо с децата и роднините му, с летуването на палатки край пълноводния язовир, в чиито пълноводни води самотно се издигал останалия храм без покрив...

   Днес често се връща на това красиво място, което излъчва особена духовна енергия, където дори птиците притаяват гласове... А тя не може да се насити да го снима. Тук всеки кадър "се съобразява" със светлината от свещичките, които палят хората... Всеки път има много хора... "Имам усещането, че църквата е оцеляла на времето заради огромната енергия и сила на възрожденския дух, който са оставили в родното си място изселените жители на Запалня! Затова и нито един камък, нито една тухла не е паднала от сградата, освен разрушения покрив, вече 70 години почти... Тази църква е истински пазител на българщината! От моя братовчед съм чувала, че в нея са се пазили мощи на св. Иван Рилски! Не знам дали е истина или легенда... Но човек трябва да пази историята  да знае корените си! Затова и често идвам тук с племениците си!, завъшва Антония Генчева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Грамофонът и виниловата плоча – новата стара мода

Виниловите плочи са носител на звук без конкуренция в продължение на много години. Производството им започва да се развива от началото на 20 век. Първите са направени от глина и крехък материал шеллак и са събирали само няколко минути запис...

публикувано на 12.01.25 в 16:40

Радост Овагимян, психолог: Започнете новата година не с нереалистични планове и обещания, а се фокусирайте върху момента

Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите на 2024 г.

За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г.  Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..

публикувано на 06.01.25 в 14:03

Стойчо Стойчев: Станахме свидетели на чудо в природозащитата

През изминалата година станахме свидетели на  завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..

публикувано на 05.01.25 в 17:55

За книгите и баницата

Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..

публикувано на 03.01.25 в 17:53

Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър

    В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..

публикувано на 06.01.25 в 07:10

Традиционни рецепти за празничната трапеза от баба Пенка

В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..

публикувано на 31.12.24 в 12:05

Шеф Иван Агафинов за храната като философия

Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..

публикувано на 31.12.24 в 12:03

Историята на Ахмед - между два свята

Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...

публикувано на 30.12.24 в 12:45

Пътят на какаото: от Югоизточна Азия до предизвикателството за бутиков бизнес в България

Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..

публикувано на 30.12.24 в 11:54