Паметникът на Свободата се издига на вр. Св. Никола! Върхът е носил това име от незапомнени времена. За няколко поколения той е известен като „връх Шипка“, а за поколенията от 60-те и 70-те години и като „вр. Столетов“.
Каква е историята за неколкоратното му преименуване припомня 93-годишният учител от Казанлък Стойко Стойков. Учителят е син на последния свещеник на църквата „Св. Иван Рилски“ в някогашното село Запалня – Потопената църква в яз. Жребчево.
Името на св. Никола е било сред най-тачените в Розовата долина в средновековието. От най-западната част - от с.Турия и с. Розовец до Шивачево има манастири чийто патрон е светеца: манастира в Мъглиж, между селата Козарево и Конари е имало манастир с това име и върхът над гр. Шипка се казва „Св. Никола“, започва разказа си г-н Стойков.
Как се стига до първата смяна на името на върха? „На 26.10.1951 г. специална комисия в Казанлък взима решение, че по религиозни причини върхът не може да носи това име повече. На 16.11. същата година Народното събрание подкрепя решението на комисията, а на следващия ден е издаден указ за преименуването. На 23-ти ноември 1951 г. е публикувано решението в Държавен вестник. Решението се взима и обнародва за 20 дни и върхът от „Св. Никола“ се преименува на „вр. Столетов“. Името бързо се налага и става популярно“, спомня си учителят.
През 1964 г. при посещението си в България председателят на КПСС и държавен глава на Съветския съюз Леонид Брежнев на 10-ти септември пътува от Стара Загора за Паметника на Свободата. Тогава първият секретар на БКП в Казанлък Петко Влаев решава да организира „спонтанно“ посрещане на съветския ръководител. По улиците са изкарани учениците и работниците от предприятията и кортежът с официалните лица от българска и съветска страна се отправя към трибуната, останала от деветосептемврийската манифестация предния ден. Влаев нарежда на учителя Стойко Стойков да превежда и да разказва на високия гост за българо-съветската дружба и връзките на казанлъшките предприятия със съветските. Неусетно в разказа си г-н Стойков решил да се „изфука“ и споменал, че в името на българо-съветската дружба върхът е именуван като вр. Столетов . Тогава Брежнев попитал : С какво името на един царски генерал, реакционер и крепител на руското самодържавие е по-значимо от името на св. Никола? След този случай върхът започнал по-рядко да се споменава с името „Столетов“. А по повод 100-годишнината от боевете на Шипка, през 1977 г. върхът бил преименуван на вр. Шипка.
„Но така стават два върха с едно и също име – Шипка. Първият – истинският, от габровска страна и този на който е построен Паметника на Свободата. Ние се борим върхът с монумента да си върне името „Св. Никола“! Защото Шипка, независимо, че е по-нисък от св. Никола, си остава първа по себеотрицание, саможертва и родолюбие! Нямаме нужда от лъжа или да се подмазваме някому!“, развълнуван казва Стойко Стойков.
Той припомня, че в началото, когато се взима решението за издигане на паметника на Свободата, изборът от трите върха Шипка, Орлово гнездо и Св. Никола пада върху вр. Орлово гнездо, но поради технически причини заради скалистия релеф, е предпочетен вр. Св. Никола.
В подкрепа на историческата истина г-н Стойков припомня, че комитетът за издигане на Паметника на Свободата от 1922 до 1934 г. се нарича „Инициативен комитет за въздигане на паметник на вр. Св. Никола в Шипченската планина.“
На 26.08.1934 г. когато се открива Паметника, той е осветен от Старозагорския митрополит Павел, в съслужение с епископ Борис, по-късно Неврокопски митрополит, епископ Софроний, сетне Търновски митрополит и един руски архиепископ.
Тогава при водосвета 100-хилядното множество пада на колене и проехтяват 101 топовни изстрела от истинския вр. Шипка, който поздравява своя събрат вр. Св. Никола. Поканата за участие в това тържествено събитие е за участие в освещаването на паметника на вр. Св. Никола., завършва разказа си по спомени и факти Стойко Стойков.
В звуковия файл чуйте разаказа на 93-годишния учител Стойко Стойков.
Виниловите плочи са носител на звук без конкуренция в продължение на много години. Производството им започва да се развива от началото на 20 век. Първите са направени от глина и крехък материал шеллак и са събирали само няколко минути запис...
Нова година, ново Аз!, мислим си ние, правейки списък с нови начинания и обещания. Някои от най-популярните новогодишни обещания са тези, свързани с физическа активност. Фитнес залите и клубовете за групови тренировки са претъпкани през януари, но..
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net