Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици.
Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.
Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра.
Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка.
Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.
Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".
Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.
Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд.
Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!
Чуйте подробности от звуковия файл.
Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие обявяват началото на традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". До 6 декември ученици от I до VII клас могат да се включат и да покажат творческите си умения и..
В Зоопарк Стара Загора бе проведено обезпаразитяване на животните от 4 до 8 ноември 2024 г. В процеса са участвали д-р Найден Илинов, ръководител на зоопарка, проф. д-р Цветан Чапръзов от Ветеринарномедицински факултет на Тракийски Университет, гл.ас.д-р..
Икона на Свети Мина , по-стара от църквата, в която се намира, пази катедралният храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис - Михаил" в Стара Загора. Иконата на Свети Мина е от 1830-1840 година. Преди да бъде пренесена в..
Изкуственият интелект (AI) ще играе ключова роля на пазара на труда през 2025-та. Все по-масовото му навлизане води до дълбоки трансформации, защото катализира промени, които засягат работния процес. Немалко професии и работни места с преобладаващо..
Можете да го срещнете из цялата страна, където Патриотичен клуб „Поп Минчо Кънчев“ участва в исторически възстановки и фестивали. По родолюбивата идея да участва като доброволец в тези събития с патриотична и историческа цел, го запалила съпругата му..
Едно от нарушенията в кампаниите Черен петък е да се обявява процент сумарно събран между два различни типа намаления . Например търговец е провел есенно намаление и един месец е продавал стоките си с 30% отстъпка. За Черния петък той иска да..
Образите на Левски, поп Минчо Кънчев и местния революционер Бойчо Русев ще оживеят на 9-ти ноември в с. Преславен. Членовете на клуб „Поп Минчо Кънчев“ ще представят две възстановки „Приключението Видрица“ и „Зазимяване на хайдушко оръжие“ пред..
Спектакълът "Децата и зависимостите" ще представи тази вечер от 19 часа Пето основно училище "Митьо Станев". Зад сценария на постановката стои колективен труд, актьори са децата от училището, а режисьор е добре познато име – Радост Младенова..
Небето винаги сме свързвали с необятното, с космоса, с мечтите, неизвестното, далечното и недостижимото. Милен Димов е създател на рекламни и други аудио-визуални продукти за радио, телевизия, интернет. Радио водещ и звукорежисьор остава в кръвта..
Етнографска експозиция в стара пашакьойска къща откриха в Болярово. Музеят се помещава в реставрирана автентична къща в града на поп Атанас Николов, която е съхранена от периода след Освобождението, съобщиха от общинския пресцентър. На сградата е извършен..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net