Поводът да разкажем отново за 6 годишната немска овчарка Барс, която живее с водача си Николай Терзиев в Хасково е случаят в с. Тича в котелския балкан. Там преди две седмици бяха намерени 4 мъртви птици от вида черен лешояд, който е в Червената книга на България. Видът се заселва отново у нас по програма на Сдружение "Зелени балкани" от някоколко години, след като е изчезнал в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Лешоядите са умрели, след като са яли от умрели от отровени овчарски кучета, оставени незаровени.
За работата му като санитарен инспектор, Барс и водачът му са преминали съкратен курс на обучение в Унгария от два месеца, вместо 4, както е обикновено. Причината е близката приятелска връзка и любовта от пръв поглед между двамата, признава и днес Николай Терзиев. Той приема Барс като свой по-малък приятел или брат - много весел, игри и палав.
Последният случай, когато природозащитниците са потърсили двойката за проучване и почистване на терена е от последните почивни дни край завоя на р. Арда при Маджарово. Сигналът е бил за намерен мъртъв белоглав лешояд. За успокоение на природозащитниците, птицата не е умряла от отравяне, а от естествена смърт.
Барс е участвал с водача си в много акции за търсене и прочистване на отровни огнища в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Сливенското поле и на много места, където получат информаця за умрели диви животни. Такива са били случаите край Своге, където е била загубена почти половината от колонията белоглави лешояди, над София, където са били отровени 8 лешиояда и 1 скален орел... в Кресненското дефиле. "Опитваме се да премахнем отровни примамки, които не са били намерени, защото е важно районът да бъде добре почистен, за да няма животни, пострадали вторично и третично след отравяне. Намирали сме чакали, както бе в случая край с. Тича, белки, лисици, таралежи. Опасно е и за човека, защото останала в почвата отровата, може да се просмучи в ядливи гъби, които израстват на отровения участък. Много често жертва на тези отрови стават овчарските кучета.", казва Николай Терзиев.
Освен лешоядите по този начин умират и всички видове хищни птици - от нощните,каквито са совите до дневните - орли, ястреби, соколи, мишелови. Много често първи пострадват и врановите птици - свраки, сойки, гарвани, които също са мършоядни. Затова е много важно да няма вторично, третично и така нататък замърсяване на дивата природа. Барс е обучен като намери отровно огнище или труп на мъртво животно да не се поддава на ловния си инстинкт и желанието си да го яде. Чака позволението на водача си и награда от него за свършената работа.
От какво зависи ефективната му работа? Кучето трябва да е в добро здраве, да е отпочинал, да не е много горещо... В града също е търсен за откриване на отровни примамки, но там е по-трудно - има много миризми и изгорели газове, които се смесват и следите и миризмите се губят, но пак е помагал Но няма нищо общо с възможностите, които показва полицейското куче Рекс в популарните сериали за Комира Рекс, разказва приятелят му.
Вероятно още 2-3 години Барс ще може да бъде санитарен инспектор и после ще трябва да се пенсионира. Скоро се очаква и у нас в полицейски школи да започене обучението на специални работни кучета с профила на Барс. И той няма да е единственото такова куче в Българя, завършва Николай Терзиев, разказа си.
Цялото интервю с Николай Терзиев за кучето Барс, едниственият санитарен инспектор сред специалните работни кучета у нас, чуйте в звуковия файл.
Нов проект на Еразъм+ в Африка и Йордания планира Тракийският университет за следващата година. В колаборация между Ветеринарно-медицинския, Педагогическия и Аграрния факултет, студентите и преподавателите ще се включат в дейности като..
Ивайловград е живописно градче. Оживено място за търговия и развитие на занаяти, в миналото. Селището е възникнало в края на ХVІ век, в близост до разрушения средновековен град и митрополитски център Лютица /днес квартал Лъджа/, под името Ортакьой, наречено..
Нова Загора и тази година посрещна занаятчии от близо и далеч за празника на града -Петковден. Изложението "Живата традиция" се провежда от 9 октомври, а днес е кулминацията на празничните събития в града. Различни занаяти като ножарство, дърворезба,..
Имен ден днес празнува Петко Колев от старозагорското село Михайлово. Преди дни мъжът навърши 101 години и вече навлезе във второто столетие на живота си. С две дъщери, четирима внуци, четирима правнуци и две пра-правнучета дядо Петко..
От векове народът ни омесва по мистичен и магичен начин нишките на традицията и на вярата в хляба. За всеки празник обичаят повелява на масата да има обредна погача. От пет години в Казанлъшкото село Бузовград около Пековден, когато е..
Близо 2 хиляди старозагорци празнуват имен ден на 14 октомври - Денят на Света Петка Българска, закрилница на дома и семейството. Най-внушителен - 1161, е броят на дамите с името Пенка. Мъжкото име Петко се носи от 708 представители на..
Четири казанлъшки села честват своя празник в Деня на Света Петка Българка. В село Бузовград празникът започва още от днес, съобщи секретарят на Народно читалище "Любен Каравелов", Полина Стойнова. Най-атрактивното събитие в програмата е..
Днес ще има много силни геомагнитни бури от степен G4. За това предупреждава Центърът за прогнозиране на космическото време към Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA). Мощно слънчево изригване вечерта на 8 октомври е причината..
Група „Канела“ представи новата си песен, която се казва „Красота“ и е по стихове на старозагорският поет Веселин Ханчев. Не за пръв път групата се обръща към класическа поезия за текст на песните си. Новият им сингъл „Красота“ е по стихове на Веселин..
Проект на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ е сред петте избрани от ЮНЕСКО за Европа и Северна Америка за устойчиво развитие през 2024 г. Той се фокусира върху проучване на горските екосистеми в планинските водосбори и цели да предложи..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net