Преди години имало няколко таханджийници в Ивайловградска община. Дядо му Димо, на когото е кръстен, работил в една такава и научил занаята. След промените, през 1989 година, когато отново разрешават частната собственост, предприемчивият  дядо заедно със сина си построява, по старовремска технология, първата семейна таханджийница в южното градче. 

Тя е отворена целогодишно. В нея от близо и далеч пристигат клиенти от цяла България. Младият Димо Каракехайов красноречиво обяснява етапите свързани с отглеждането на сусама, от засаждането на полето в края на май или началото на юни, до трудоемкото му прибиране през септември, октомври. "Този сорт дава ниски добиви. Бере се на ръка. Всяко коренче се отскубва, събира се на снопчета, нареждат се изправени, на "колибка", оставят се на слънце да изсъхнат. Шушулките пожълтяват, разпукват се и от всяко снопче се вади семето. Освен него падат камъчета и пръст. Със стара веялка ги изчистваме и прибираме сусама в чували. Така го транспортираме до работилницата. В нея продължава финото пречистване. Първо семената се измиват в разтвор със солена вода, а после в чиста ", пояснява Карахехайов, чиито ръце рисуват кръгове във въздуха и показват голямата пещ за сушене на семената.

Колко време продължава сушенето, в което се крие част от майсторлъка на занаята, как продължава печенето, смилането в мелницата, чиито гранитни камъни са на повече от век, от какво зависи качеството на сусамовата паста и защо трябва в хранителния ни режим да присъства тахан от сусам, научете в прикачения звуков файл.

Ако имате път към Ивайловград не забравяйте да посетите гостоприемната таханджийница на семейство Каракехайови. В нея посрещнат приветливо, разказват увлекателно историята на занаята си, гощават с щедрост, и се снимат с клиентите си за спомен.