Креативната общност на Стария континент ще бъде ангажирана в инициативата „Нов европейски Баухаус“. Концепцията, лансирана от председателя на Европейската комисия /ЕК/ Урсула фон дер Лайен, прави връзка между Европейския Зелен пакт и пространствата, които обитаваме.

„Полагаме всички усилия, за да излезем възможно най-скоро от кризата. Но нека отделим минутка, за да надникнем отвъд пандемията и да си зададем въпросите: Как можем да създадем нови перспективи? Как можем да стимулираме надежда, творчество и иновации? И как можем да се обърнем към това, което е най-сериозното предизвикателство за нашата планета – климатичната криза? Ето за какво се отнася „Новият европейски Баухаус“. Става въпрос за надежда. Става въпрос за вдъхновение. Става въпрос за нови перспективи“, заявява неотдавна председателят на ЕК при откриването на двудневна онлайн конференция на високо ниво, посветена на темата.

Новото движение ще събере граждани, експерти, институции, компании и ще улесни разговорите за начина, по който утрешните жилищни пространства да станат физически и финансово по-достъпни, казва Никола Миладинов, съветник „Преса и медии“ в Представителството на ЕК в България. По думите му промяна в мисленето и ново архитектурно планиране могат да отговорят на целите за по-чиста околна среда. 

През следващите 2 години ще бъдат създадени 5 европейски проекта в рамките на инициативата в ЕС. До 2023 година е възможно да бъдат санирани 35 милиона сгради в цяла Европа и да се разкрият до 160 000 допълнителни екологосъобразни работни места в строителния сектор, изтъква Никола Миладинов. Механизмът за възстановяване и устойчивост - основният инструмент от Плана за възстановяване на ЕС след ковидкризата, с над 672 млрд. евро бюджет предвижда 37% от тези средства да бъдат насочени в проекти, свързани с климата. Сградите са отговорни за поне 40% от всички емисии на парникови газове. Същевременно строителството използва в голяма степен цимент и стомана, за чието производство е необходимо огромно количество енергия, а в процеса се отделя въглероден диоксид.

 „Новият европейски Баухаус“ е подчинен на екологията, казва арх. Явор Янулов. Той споделя виждането хората да престанат  да усвояват територии на паразитен принцип и да започнат да се вписват в средата и в зеленината. А предизвикателство е да се разработи такъв тип структура на архитектурата и на строителството без да се ощетява дизайна на зданието:

„Една пасивна сграда трябва да сведе остъкляването до минимум заради топлинните загуби. Това пък разваля комфорта на обитаване“.

България изостава сериозно във внедряването на последните технологии в строителството, коментира инж. Пламен Михалев, председател на Камарата на строителите в Стара Загора. Липсата на квалифицирани кадри в сектора и ниския стандарт на живот правят новите технологичните решения почти неприложими у нас.

Оригиналното световно движение "Баухаус", основано във Ваймар през 1919 год., в продължение на цял век поставя своя отпечатък върху творческото мислене, дизайна на мебели и градската среда по целия свят.  Стилът се отъждествява с три цвята - жълт, син и червен, три геометрични форми - триъгълник, кръг и квадрат, три града - Ваймар, Десау и Берлин, както и три основни изкуства - живопис, дизайн и архитектура. Сред най-изтъкнатите представители са нареждат Валтер Гропиус, Наум Габо, Василий Кандински. Тръбните мебели в нашето ежедневие, включително емблематичният стол "Василий", проектиран от Марсел Бройер, са творение на "Баухаус". Столетие по-късно европейската мисъл възражда за нов живот немското течение.