Вече пет последователни години в българските териториални води на Черно море се провеждат експедиции за проучване на числеността и разпространението на китоподобните. Оценките на числеността на база проучвания по метода на линейните трансекти в някои части на Черно море предполагат, че настоящия размер на популацията е поне няколко десетки хиляди екземпляра, като е възможно да достигат и над 100 000 индивида. Трите вида черноморски делфини - обикновен, муткур и афала, са защитени и световно застрашени видове.

Паолина Христова от Зелени Балкани: 

Муткурът е най – многочисленият вид, те отглеждат всяка година по едно малко. Не така е при другите видове. Делфините са били обект на промишлен улов и това е една от причините да имаме по-малка численост на видовете, тъй като възпроизвеждането им става по – бавно, не могат да имат малки всяка година, отглеждат малките си по-дълго време, полагат грижи за тях и бавно се възстановяват.

Промените в климата неизбежно ще повлияят и на културните растения, от които зависи хранителната ни сигурност. Дивите растения, които са предци на много от познатите ни културни видове, притежават важни характеристики, които могат да се окажат решаващи за запазване на хранителната ни сигурност във времена на бързо променящ се климат и нарастващо световно население.

„Селектиран подбор може да помогне на нашите култури да станат по-устойчиви на вредители, болести и на климатичните промени. Но много от „дивите роднини“ са застрашени в естествените си местообитания и имат спешна нужда от опазване. А точно в дивата природа съществува целият този генетичен материал, който сега считаме за нужен и полезен.“ Това казва Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в Тюбинген, Германия. "Опазването на дивите видове се осигурява чрез генетични резервати и генетични банки. Опазване in situ или на място включва мениджмънт и наблюдение на популациите с цел опазване на определен вид в естественото му местообитание или там, където е развил своите отличителни характеристики. Опазване ex situ включва опазване на компоненти на биологичното разнообразие извън естествените им местообитания. Прилагането на тази стратегия предполага вземане на проби от целевите видове, трансфер и съхранението им далеч от тяхното естествено местообитание." 

Въпреки, че ЕС разполага с най-голямата мрежа от защитени зони, евродепутатите решиха, че е необходим План на ЕС за възстановяване на природата. Най-малко 30% от сушата и морските територии да бъдат обявени за защитени зони до 2030 г., като поне една трета от тях, включително девствените и вековните гори, да бъдат още по-строго защитени. Петко Цветков - представител за България в Европейска асоциация „Зелен пояс“.

"Една от основните цели е да опазваме и да се възстановява природата  в тези територии, а от друга – да се дава възможност за практики за развитие на устойчив и природосъобразен бизнес. В тази връзка очакваме през следващата година да започне и програма, която да финансира малки проекти за трансгранично сътрудничество по линия на европейския „Зелен пояс“ за опазване на природата и за подпомагане запазването на най-големия екологичен коридор на Европа.  В тази връзка са и плановете на ЕК до 2030-та година да се създадат нови защитени територии, да се възстановява природното разнообразие, като например „влажните зони“. Подобни усилия трябва да бъдат направени и за опазване на старите гори. Европа е декларирала, че желае да опази останалите малко девствени гори на континента."

Още по темата можете да чуете от репортажа на Теодора Иванова в прикачения звуков файл.