Борбата с климатичните промени, "зелената" енергия и ограничаване на замърсяването са сред ключовите теми и политики пред ЕС в последните години. Това ще определя европейския дневен ред в следващите десетилетия. Стремежът на евро институциите към постигане на ниско-карбонова икономика, подкрепен и от общественото мнение в отделните страни членки, среща неразбиране и притеснение сред хората, свързани с производството на електроенергия от изкопаеми горива.

България е сред държавите-членки на ЕС със значителен дял на произвеждата електроенергия от въглища. На практика изгарянето на лигнитни въглища от "Маришкия басейн" осигурява над 40% от електричеството в страната. На този фон обаче европейската „Зелената сделка" поставя необходимостта от трансформация на енергетиките и икономиките на 27-те срани-членки. Разделянето с въгледобива обаче за българската държава към момента представлява крачка в неизвестното. Без заместващи мощности или договаряне на транзитни периоди страната може да се окаже в условия на недостиг на електроенергия. В последните месеци надежда за запазване на добива на въглища в „Маришкия басейн“ в средносрочен план дава нова технология, свързана с улавянето и съхранението на въглеродни емисии(СО2). Надеждите на миньори и енергетици е, че този иновативен подход ще залегне в Националния план за възстановяване и устойчивост на България, по който могат да бъдат получени 12 милиарда лева от ЕС. В тази посока предстои да бъде проучен опитът на други държави. Изпълнителният директор на една от въглищните централи в комплекса "Марица изток" - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" Иван Цанков посочи, че  е необходимо да бъде търсен вариант, при който от една страна да бъдат реализирани високите екологични цели, заложени в зеления пакт, а от друга да се съхрани този стратегически ресурс за България. "Потенциално такова решение има и това е улавянето на въглеродните емисии“, коментира Цанков.

Големият въпрос е дали улавянето на въглеродния диоксид може да се разглежда като възможност за удължаване на живота на въглищните централи по принцип, както и дали това би могло да бъде поставено и финасирано в рамките на европейската "Зелена сделка", коментира от своя страна специалистът по енергийна политика Славчо Нейков. Експертът разкри, че в рамките на т.нар. „Берлински диалог“ за енергиен преход, стартирал в началото на седмицата, в който участие вземат лидери от цял свят, включително Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК, ясно е била заявена позицията, че въглищата определено нямат бъдеще в ЕС. Според Славчо Нейков улавянето на въглеродните емисии е само временна мярка и то в краткосрочен периодкоято, която обаче не може да разчита на европейско финансиране. Пред същите проблеми се изправя и ядрената енергия.

Екологичното решение в един средносрочен етап би могло да бъде употребата на природен газ. В тази посока ЕС обмисля разширяване на ролята на "синьото гориво" в енергийния преход и електропотреблението, но в дългосрочен план „Зелената сделка“ залага на водорода и възобновяемите източници.