Днес църквата почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани. Андрей бил повикан пръв от апостолите да последва Исус, откъдето идва и неговото име Първозвани.  След разпятието на Спасителя, той започнал да разпространява и проповядва християнството на север, пресичайки Гърция, Мала Азия, българските брегове на Черно море, стигайки чак до страната на скитите. Това е причината той да бъде смятан за покровител на  Румъния и Русия, която го е приела за основател на православната си църква. Свети Андрей умира мъченически. Разпънат е  на кръст, под формата на буквата X, в гръцкия град Патра. По- късно иконографите наричат кръста „Андреев“. Мощите му били поставени в църквата „Свети Апостоли“, но през XIII век кръстоносците ги пренесли в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

В българския народен календар празникът е известен като Андреювен, Дрейовден или Мечкин ден. Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата. Народното предание гласи, че  свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива. Един ден, мечка изяла единствения вол, с който той обработвал земята си. Тогава разгневеният  светец впрегнал звяра в ралото си и го подчинил на своята воля. Затова в народът е кръстил този ден Мечкин.

Как библейските сказания се преплитат с народната митология на Андреевден, каква е  празничната обредност и доколко е позната разказа Маргарита Цветанова – етнограф от РИМ в Хасково. С нея ни среща Мила Маринова: