За пръв път българските граждани избират свои народни представители през зимата на 1878-1879 година. Според регламента на Берлинския договор тези първи депутати са били призвани да съставят основния закон на страната, припомни в ефира на БНР-Радио София проф. д.и.н. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Макар и със зърна боб и царевица българите са се опитали да влязат в традицията на историческото гласуване.
От този момент насам, независимо от формата на управление – автократично, демократично или тоталитарно, никой не смее да управлява България без изборен процес и легитимиране на властта с гласуване.
По думите на историка, навремето в ден на избори много хора са били готови на всичко в името на по-добър изборен резултат. Почти винаги има някакъв локален или национален скандал. Прилагало се е и насилие. Армията се е смятала за гарант за демократичен избор, дори се е злоупотребявало с това.
"В началото на ХХ век изборите от 1901 г. завършват с девет трупа, но всички вестници пишат, че това са най-демократичните избори в българската история – коментира проф. Палангурски. – Колкото до това какво се прави и как се говори в парламента – тук вече сравнението не е в полза на съвременните ни политици. Имало е политическо противодействие, но тогава лидерите са действали с такт и познаване на фактите, подготвяли са се добре и са държали дълги и обосновани речи. За съжаление дебатите по законопроектите през последните 20 години са трагични. Някога политиците ни имаха известен срам. Повече от два парламентарни избора в рамките на една календарна година не сме допускали в нашата история."
Проф. Палангурски припомни какви фигури за работили и са били председатели на българския парламент в началото на миналия век – Петко Славейков, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Драган Цанков и други.
Историкът подчерта, че не може в политиката да се влезе с взлом, трябва да се израства бавно и полека. Човек трябва да е обществено познат и ако човек е с качества, бързо ще напредне.
"Кризи е дал бог на България всякакви. И тогава е имало популизъм. Но е имало и политически лидери, които са поемали отговорност, намирали са решаващата формула", допълни още историкът.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
От днес "Топлофикация-София" започва авариен ремонт на топлопровод на ул. "Найден Георгиев", съобщи кметът на район "Подуяне" Кристиян Христов. Временно ще бъде затворен за движение участъка между ул. "Макгахан" и ул. "Скайлер". Очаква се ремонтът да продължи около една седмица, допълва Христов.
Велосъбитиeто "Критична маса" ще има ново издание на 31 октомври. Повече за събитието, както и за карането на колело, като част от градската култура, разказват в предаването “Радиокафе” представители на неправителственото сдружение "Велоеволюция" и редовни участници в групови карания в София: Калин Апостолов, Теодор Борисов и Иво Делин . В София се..
Научните предизвикателства в Антарктика са във фокуса на конференция, която ще се състои на 30 октомври 2024 г., във Френския културен институт. Събитието „Научни предизвикателства в Антарктика. Опитът на българските и френските полярни експедиции“ ще ни запознае със суровия живот на този континент, а представили на различни държави ще разкажат за..
Тяло на жена е намерено до жилищен блок в столичния кв. "Младост", научи БНР. Сигналът е получен рано тази сутрин. Засега няма данни за самоличността на жената. По неофициална информация са открити следи от насилие. Районът е отцепен от полицията. Работи се по всякакви версии за случилото се. Очаквайте подробности!
Осем курсисти, които се обучаваха за парамедици в Центъра за професионално обучение към Военномедицинска академия (ВМА), успешно преминаха теоретичната и практическа част от държавния изпит. След взетия изпит, студентите придобиха трета степен на професионална квалификация по професия „Парамедик”, специалност „Транспортиране на пострадали и болни хора,..
Досега не сме имали 9 партии в Народното събрание, това ще бъде най-голямата парламентарна фрагментация, коментира пред Радио София политологът доц. д-р Стойчо Стойчев. "Това не е изненадващо, предвид, че се очакваше между 6 и 8 партии, потенциално 9 да влязат в парламента. Тази фрагментация не е феноменална, макар че досега не е имало такава..
Избирателната активност на вчерашните избори е изненада, каза пред Радио София Светлин Тачев от "Галъп интернешънъл болкан", която е партньор на БНР в отразяването на предсрочните парламентарни избори. Активността е била около 35,2%. "Очакванията бяха за по-ниска избирателна активност от тази през юни – около 2 млн. гласоподаватели. Трябва да..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно