Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

59 на сто от приходите в музикалния пазар у нас са от стрийминг

Българинът все повече е готов да плаща за легална музика

Снимка: IFPI

Българският музикален пазар отбеляза ръст от 44% през 2023 г., отчете Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), а общата му стойност достигна 16,9 милиона долара. Това изкачва страната до 53-то място по продажби в света (от общо 70 страни).

Според Годишния музикален доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) през 2023-та приходите от записана музика са се увеличили с 10,2% в световен мащаб и достигат 28,6 милиарда долара.

Най-значителен скок са направили два региона – Латинска Америка (+ 19.4%) и страните от Африка на юг от Сахара (+ 24.7%). Европа генерира 28.1% от глобалните приходи и продължава да бъде вторият по големина пазар на записана музика в света.

Основен принос за този ръст има стриймингът. През 2023 г. платените абонаменти са 667 милиона и формират почти половината (48,9%) от световния пазар. В България стриймингът дава 59 на сто от приходите, коментира пред БНР-Радио София Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП.

Пазарите започват да се насищат. При големите пазари (Германия, Франция и други) ръстът се изразява с едноцифрено число.

У нас през миналата година се отчете лека намаляване на приходите от покупки на компактдискове (-5%), но тази увеличението е +76%.

Средно през 2023 г. българинът е дал 1,85 долара за музика (през 2022-ра –1,02 щ.д.)

Проблемите в музикалната индустрията продължават да са свързани с пиратството.

"То е наш вечен враг. Преоблякло се е в дигитални дрехи, но изяжда огромен дял от приходите."


По думите на Точарова (), допълнителни предизвикателства носи изкуственият интелект (ИИ). Основания за тревога дават алгоритми за фалшиви стриймове. Не създателите на ИИ са заплаха, а тези, които го използват за присвояване на нещо, което принадлежи другиму.

Положителното за България е, че се променят нагласите в българското общество. 
Все повече хора са готови да инвестират повече, за да слушат музика. Това ще позволи индустрията да се развива и съответно да инвестира повече за създаване на още нова музика.

"Тази индустрията заслужава признание за това, което прави за културата, както и за хората, които са заети в нея. Имаме нужда от още малко законодателна защита и подкрепа в тази сфера", допълни изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова

Чуйте разговора на Лили Големинова. 

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Със Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд

Цариброд: трябва да сме сплотени и единни

Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия.  Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е  поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..

публикувано на 12.01.25 в 11:54
Иван Симов

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..

публикувано на 11.01.25 в 16:00
С Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на международна фондация “Алеко Константинов”

Софийски разкази - Алекови дни 2025

Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..

публикувано на 11.01.25 в 15:00
Филип Тотю

Адресите на любовта - войводата Филип Тотю

Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила  за хайдутина -  да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...

публикувано на 11.01.25 в 14:00

Пикасо - само част от музейния фонд графики на Квадрат 500

Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от  Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:

публикувано на 10.01.25 в 20:13
Нели Симеонова

Третите в света на космическата храна

Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии  трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..

публикувано на 10.01.25 в 20:03

Радичков връх, Антарктика

С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за  инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..

публикувано на 10.01.25 в 19:29