Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Преходът" през очите на писателката Йоанна Елми

Снимка: Радио София

Писателката и журналист Йоанна Елми разказа пред Радио София за журналистическите си изследвания на младежи и за литературно-дигиталната инициатива "След часовете". Тя говори и за Прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

"Като всяко дете на Прехода, аз съм израснала с мантрата "държавата за нищо не става, излизай и се спасявай в чужбина". За цялото ни поколение и за следващите поколения, тъй като аз продължавам да се срещам с ученици, виждам, че всъщност да избягаш, или да отидеш в чужбина е ценност, която не е просто защото имаш потребност от култура, или друг свят, а защото си по-добър от останалите. Тези, които остават тук са по-лошите, а тези, които заминават са по-добрите. Разбера се, това няма как да се се превърне в някакъв импулс. Но по-големият импулс според мен, който съм имала е, че аз от дете много искам да пътувам, много искам да живея на различни места. Винаги ми е било интересно как се случват нещата някъде другаде", сподели тя.  

Елми е завършила френска гимназия и посочи, че системата за образование в езиковите училища е много специфична и е много чужда на чужденците. Освен това каза, че Франция е една от най-добрите държави, в които човек може да учи хуманитаристика. Тя отбеляза, че когато е пътувала с влак й е направило впечатление, че селата през последните 20 години не са се променили. И добави:

"В една такава среда, човек няма как да излезе от този преход, който съществува вътре в него и той все още очаква, че ще му се случи нещо по-добро." Относно демокрацията в две от най-развитите страни - Франция и САЩ, тя каза:

"Като погледнем историята на тези две държави, на които много от нас се възхищават, които често чуваме вече обговаряни с едни почти клишета "демократични ценности, западни ценности", които като че използваме без много да вникваме в това, което говорим виждаме, че всъщност това е една история написана с много кръв и едно леко балансиране по ръба на свободата. На свободата да насилваш, да натискаш, да излъжеш. Има една свобода да бъдеш добър и свободата да не бъдеш добър. Мисля си, че демократичната среда предлага една арена, на която има сблъсъци."

Елми отбеляза, че демокрацията като форма на управление е единственото такова, което позволява на хората да стигнат до човешкото, наранявайки ни възможно най-малко. Писателката се свързва с младежи и деца, за да си говорят за литература през дигиталната инициатива наречена "След часовете".

"Имаме доста какво да си говорим за литература с младите хора, но от една страна ние няма как да променим канона, няма как да променим засега остарелите методики, по които този остарял канон се преподава. Но бихме могли поне да покажем през него какви са ценностите и ценните неща в него, които бихме могли да си вземем и да приложим в нашия турболентен век, който изглежда така далечен от времената на нашите класици", каза тя. Романът й озаглавен "Направени от вина" ще бъде преведен на седем езика.

В Топлоцентрала, тази неделя, 15 октомври 2023 г. Йоанна Елми ще участва в дискусия "Минало не минало" - Как (да) говорим за прехода".

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36