"Най-важното, което трябва да се каже е, че самите пожари, когато те възникват са съвкупност от най-различни физико-химични фактори. Един пожар може да се разглежда като горене, което се разпространява без контрол във времето и пространството. Самото гориво трябва да се загрее до температурата му на запалване за да се получи изгаряне. Реакцията ще продължи докато има достатъчно топлина, гориво и кислород. Това именно е огненият триъгълник", поясни той.
Когато става дума за изменение на климата всичко се свързва с повишението на температурите, промени в режима на валежите и поява на екстремни метеорологични събития. Океанът като акумулатор на топлина също оказва влияние на континентите. Едно от най-важните неща за разпространението на горските пожари е, че 2023 г. е втора поредна година с екстремални температури.
"Тази комбинация между високи температури, ниска влажност и силни ветрове способства при най-малка причина и възникване на някакъв топлинен процес да се развият пожари", отбеляза Кръстанов. Той допълни, че ниската култура на населението в България по отношение на опазването на околната среда също е сред факторите за възникването на пожари, а децата трябва да се възпитават в най-ранна детска възраст да не изхвърлят стъклени бутилки и да не замърсяват природата.
"При всички случаи трябва да се работи комплексно в тази област. Например наземните изследвания - това са противопожарните кули, които 24 часа, 7 дена в седмицата цяла година наблюдават различни райони. Различните сателитни снимки показват в много по-голям мащаб къде има потенциални възможности за възникване на такива пожари. С инфрачервени камери пожарът може да се хване още в зародиш", посочи Кръстанов.
Той посъветва всички да се отнасят с уважение към природата, да не се изхвърлят стъклени бутилки и консерви и да се пази гората от палене на огън на нерегламентирани места. Освен това, дори мястото да е позволено, човек трябва да преценява и ако има вятър да не пали огън. При забелязване на пожар веднага трябва да се позвъни на тел. 112.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..
Тя е един от създателите на списание ЛИК, журналист, преводач на поредицата за Хари Потър, на Антъни Бърджес, на Джон Фаулс и още десетки книги. Той е математик и информатик, въвел изкуствения интелект в България през 70-те години на ХХ век. В професионално отношение, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров са като масло и вода...
За трета поредна година фонадация "От нас зависи" кани всички деца на "Голямо великденско боядисване на яйца": Събитието ще се проведе на 19 април от 11:00 до 15:00 ч. в Каньон парк в Младост 3 и е със свободен достъп. Точно както и предишната година екипът на фондация „От нас зависи“ е предвидил и работилници, музика, танци, спортни игри и..
Мобилното ни студио е на Sofia Spring Fest – Пролетният фестивал на София, където се срещаме с организатори и участници в събитието: Мадлен Христозова :е част от организаторския екип: Финалният ни акцент е с редактора Христина Иванова: "Всеки малък жест е важен".
Часове след Международния ден на хайку поезията в студиото на БНР-Радио София гостува съвременният български поет, писател и музикант Петър Чухов . Българското хайку през последните години заема достойно място на. По думите му у нас хайку общността е организирана от 2000 г. Постепенно от ентусиазирана група хора хайку поетите са..
Март е вторият най-топъл в света, с глобална средна температура от 14,06 °C (с 0,65 °C над нормата за периода 1991–2020 г.) За Стария континент средната температура от 6,03 °C през март е с 2,41 °C по-висока от нормалното. Това коментира пред БНР-Радио София експертът Николай Петков . По думите му, в България месецът беше..
Разкъсана облачност