Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Промените в климата и човешката небрежност предизвикват горските пожари

Снимка: БГНЕС

Учените са почти единодушни, че юли 2023 г. ще бъде най-горещият месец на Земята от около 120 000 години. Първите три седмици на месеца са били най-топлият триседмичен период в историята. През първата и третата седмица температурите също временно надхвърлиха прага от 1,5°C над прединдустриалното ниво – граница, определена в Парижкото споразумение. Само през последните дни Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" съобщава за 186 сигнала за възникнали пожари. Как изменението на климата влияе на горските пожари и какво се променя през 2023 година. Подробности по темата разказа Атанас Кръстанов.

"Най-важното, което трябва да се каже е, че самите пожари, когато те възникват са съвкупност от най-различни физико-химични фактори. Един пожар може да се разглежда като горене, което се разпространява без контрол във времето и пространството. Самото гориво трябва да се загрее до температурата му на запалване за да се получи изгаряне. Реакцията ще продължи докато има достатъчно топлина, гориво и кислород. Това именно е огненият триъгълник", поясни той.


Когато става дума за изменение на климата всичко се свързва с повишението на температурите, промени в режима на валежите и поява на екстремни метеорологични събития. Океанът като акумулатор на топлина също оказва влияние на континентите. Едно от най-важните неща за разпространението на горските пожари е, че 2023 г. е втора поредна година с екстремални температури.

"Тази комбинация между високи температури, ниска влажност и силни ветрове способства при най-малка причина и възникване на някакъв топлинен процес да се развият пожари", отбеляза Кръстанов. Той допълни, че ниската култура на населението в България по отношение на опазването на околната среда също е сред факторите за възникването на пожари, а децата трябва да се възпитават в най-ранна детска възраст да не изхвърлят стъклени бутилки и да не замърсяват природата.

"При всички случаи трябва да се работи комплексно в тази област. Например наземните изследвания - това са противопожарните кули, които 24 часа, 7 дена в седмицата цяла година наблюдават различни райони. Различните сателитни снимки показват в много по-голям мащаб къде има потенциални възможности за възникване на такива пожари. С инфрачервени камери пожарът може да се хване още в зародиш", посочи Кръстанов.

Той посъветва всички да се отнасят с уважение към природата, да не се изхвърлят стъклени бутилки и консерви и да се пази гората от палене на огън на нерегламентирани места. Освен това, дори мястото да е позволено, човек трябва да преценява и ако има вятър да не пали огън. При забелязване на пожар веднага трябва да се позвъни на тел. 112.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35