Съвременната история на фамилия „Балкански“ започва да се пише през 1980 година, когато Александър Балкански-баща основава едноименната трупа. 10 години след промените, заедно със своите синове Александър и Николай, той основава Цирк „Балкански“.
До днес те имат многобройни спектакли у нас и по света и множество престижни награди. С днешна дата „Балкански“ е цирк с най-високото европейско признание, еквивалент на „Мишлен“. Как се предава това изкуство на следващите поколения, разказва гостът в предаването „Радиокафе“ - Александър Балкански-младши.
2020 година е белязана от 5 творчески годишнини за фамилията, а именно: 200 години световна циркова дейност, 100 години дейност в България, 20 години цирк „Балкански“, 50-годишен юбилей, 40 години творческа кариера на Николай Балкански и 80 години академик „Балкански“. През 2021 година пък е основана първата Професионална циркова школа.
„За да се създаде професионална циркова школа не трябва само умение, трябват и много средства“, посочи Балкански-младши допълвайки, че първата крачка към това начинание е направена в условията на Ковид пандемията. Тогава затварянето на абсолютно всичко се случва десет дни преди откриването на сезона и премиерата. Въпреки лошо стеклите се обстоятелства, екипът не се отказва.
„Тогава всички се прибрахме и се скрихме в зимната квартира на цирк “Балкански“ и решихме да създадем една творческа програма, насочена изцяло към артистите, за да може психологичният ефект на действителността да не е толкова тежък и да няма големи поражения, а и на нас ни беше нужно да пренасочим грижите в друга посока“, разказва той. Със средства от НФ „Култура“ те насочват този проект към артистите, заради тежките финансови проблеми.
В разговора той разказа за всички предизвикателства, които преживява целият екип в трудните пандемични условия, но с пренасочените средства от НФ „Култура“, единствената подкрепа, която получават тогава, създават школа.
“Тогава баща ни, като единствен специалист и педагог, се зае с обучението на абсолютно всички“, разкри Александър Балкански-младши.
Решават първите стъпки от работата на Академията да бъдат насочени към вече утвърдени артисти - професионалисти, поради краткото време и ограничените средства, както и стремежът да се докаже, „не само пред този, който дава средствата за осъществяването на проектите, но и пред публиката и зрителите, че средствата отиват за нещо полезно и ние правим нещо с тях“, посочи още той.
По думите му, като завършен продукт, осъществяват 8 професионални циркови номера.
„На всички тях ние дадохме първи сезон работа, който ни беше най-трудният и най-критичен момент. Ние гарантираме първия сезон и той е при нас, при създателите. Ние го дооформяме, помагаме при промяна на костюми, промяна на реквизити, понякога се налага да променяме структурата на целия номер", допълва Александър Балкански-младши.
В това време академик Александър Балкански се заема с преквалификацията и на български, и на чуждестранни артисти.
„Нашата Академия направи една уникална програма, възпитателна, за първостъпващите, дебютантите в цирковия свят“, каза Александър Балкански–младши и подчерта, че тази програма е насочена към първопрохождащите - най-младите артисти и тя е единствена в света.
„Ние ги въвличаме във всичко тези млади хора и те опитват от всичко“, каза още той, описвайки с вълнение задачите и предизвикателствата, през които преминават.
На интернет страницата на цирк „Балкански“ е отправена покана към всеки артист, желаещ да работи в тяхната трупа.
“Когато видим, че един човек има 90% желание и 10% талант, ние го взимаме. Трудните времена изграждат качествени хора“, категоричен е Александър Балкански –младши.
„Ние хората, доминираме на тази планета благодарение на 3 неща – на изкуството, духовността и любовта", каза в заключение той.
Повече за подбора и селекцията на новите артисти в трупата, за предстоящите спектакли и как се ражда идеята за обединяване на 2 големи изкуства в един спектакъл, чуйте от разговора в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..