Има защо да сме заедно

Младежки арт-фестивал Солинария в Созопол в поредната съвместна продукция с Радио Бургас, също и на вълните на Програма "Христо Ботев":

Може ли изкуството да промени човек? Когато не се възпитава публика, залите са празни.

Пръв гост е проф.Борислава Танева:

"Смисълът вече четвърта година е, да създаваме условия за реализация на младите колеги. Фестивали има много, но като аудитория и изпълнители няма друг, насочен изцяло към младите.. Как тези прекрасни млади същества да станат известни? С удоволствие се занимавам с тях. Много е трудно да се намерят творби за включване на най-млади в оркестър и колеги ми казваха "пиши, пиши". Адски ми е интересно. Благодарна съм и на родителите."

Костадин Бейков от "Спектрум" разказва за предстоящето им участие:

"В групата всеки има своята роля. Моята е репертоара, аранжиментите, част от авторските композиции. Имаме чудесен баланс отговорност-идеи-инициативност. С голяма част от колегите сме вече над 12 години, научили сме си силните страни. Обединени сме от обща цел и различията ни ѝ отстъпват. Когато запеем, нещо винаги се поправя. Има защо да сме заедно. В програмата имаме авторски композиции, фолклорни обработки, нови - важно е публиката да може и да се отпусне, и да бъде след това провокирана."

Д-р Елена Чолакова ръководи катедра по пиано в Университета Емори (Атланта):

"Започнах като повечето пианисти на 5 години. За съжаление повечето от моите съученици заминахме, години нямахме връзка един с друг, след Арканзас отидох в Чикаго и сега съм в Джорджия. 4 от моите ученици са тук с мен. Всеки щат е като малка държава, хора, желания, интереси. В Атланта музиката също е на много високо ниво, всяко едно нещо, които сме искали да направим е станало.

Тук е най-различният свят, където съм водила мои ученици. Дисциплината, на която се научих в Пловдив много ми помогна в Америка. Да имам връзка със следващото поколение ми е най-хубавото. Учениците ми завършват бакалавър по артистични науки и после пиано. Но след завършването си, отиват в медицина, пишат програми за ИИ, занимават се с икономика и математика. Успяват да го направят добре.

На майсторските класове проф.Танева преподава на моите ученици и обратното. Гледаме напред към по-големи сцени. Грейс и Джеси са мои ученички. Може би това е последния досег на Грейси с пианото, започва медицина."

"Много съм благодарна на Университета за възможността да се занимавам с музика. С нея не се стресирам. Сигурна съм, че музиката е свързана с медицината - музикотерапията е много разпространена." (Грейс) (Джеси): "Много е красиво, спокойно, храната е чудесна." И още ученици - Сатвик Елаявали и Санджей Айяр: "Разучавам отделни области на медицината, може би ще отида към ендокринологията. Музиката има терапевтичен ефект - ще съветвам пациентите си, музиката да е техният път през трудностите." (

Вирджиния Спиридонова (пианист) е сред най-младите участници във фестивала: 

"Удоволствие е да свириш Бах с оркестранти. На първото издание на "Солинария" бе първото ми участие с оркестър. После осъзнах, че да си солист е по-хубаво. Притеснявам се само като пея. Като хоби - К-поп. Иначе Шопен, Дебюси, Бах. 

Финалът е с инж.Зоя Калафатева от организацията на фестивала:

"Родена съм и съм израснала тук. Магичната душевност запленява. детството тук е емоция, Созопол подарява невероятни лета. Всеки опитал дамгите се влюбва в този сладък десерт. Все още сме млад фестивал и търсим още позициониране." (слушаме и откъс от концертно изпълнение от фестивала на Емануил Иванов - сюита Кармен, Бизе - Бузони).