Михаил Димов за новия сезон на Театър на сетивата, който сме представяли неведнъж в Радио София:
"Дали се излиза или влиза в Комфортната зона с голяма буква, за нас зрител не е уместната дума. Всички са участници, които сменят по неочакван и деликатен начин гледната точка.
Поглеждат от различен ъгъл и под различна перспектива от гледането с очи. За разлика от традиционния, преживяванията са свързани с пет сетива. как да го разкажем с думи, запазвайки елемента на изненада?
Събитията ни са като на стълба, стъпваме на едното, за да стигнем другото. В Бургас бяхме в една сграда до Морска гара - между спокойното и дивото море. Спектакълът ни бе "Корабът на Ной". Ние не повтаряме спектаклите, те са свързани с местата, където възникват. За пръв път това ще е спектакъл, който може да пътува - в София и извън страната.
Свързан е със смяната между световете. Какъв е следващият свят? Какво бихме взели, запазили, от стария свят? Получи се интересна динамика. От хора по улиците събрахме по пет думи, които биха искали да спасят, ако изчезне езикът. Най-често повтарящата се бе любов.
Спектакълът въвлича хората в ситуация, където да си дадат сметка закъде пътуваме. Ако си представим, че ние можем да спасим, какво бихме посяли с нас? Смяната на гледната точка и интроспекцията са свързани с една свобода.
Не правим спектакли по готов драматургичен текст, а по мястото, където се случват. От сградата тръгва метатекста. Различните сцени и преживявания не са хронологично свързани. Пътуващият зрител сам съставя своята пиеса. Това, което направихме в Химическия факултет бе да използваме виртуална реалност. Лабиринтът отвори пътя към други копродукции с университети. Следващият ще е УАСГ. Доброволците ни чакат момента, в който могат да преминат от зрител в другата страна. Те трябва да имат силно присъствие. Светът ни се разширява с всеки спектакъл.
Думата ни е съкровен. Преди осем години създадохме Институт за изследване на тишината, събитията ни са такива, в които не се говори. Концертите ни ще са осемчасови, ще се стриймват след третия. Гостите ще са им Белонога и виртуозният пианист Светлин Маринов. Музиката ще възниква на момента. Тя носи дълбочината на нарастващата тишина. Следващите ще са с Иван Шопов и Атеш Хан."
Светлана Иванова за Салона на Музите 2024: "Всичко започна в един интимен салон по време на пандемията, пренесохме се във Военния клуб. Натрупаха се тази година 10 концерта, много музика се изля, едно съзвездие от изключителни виртуози. Изключително съм благодарна на тези приятели, които ми се довериха, с които се случи вълшебството. Много леко се..
Софийска филхармония е не само културна институция, а фактор за превръщането на София в истинска европейска столица. Летописец ѝ е Андрей Андреев, бил е директор на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Музикалната академия в в София, Академията за музикално и танцово изкуство,..
Спомени за празнична София от края на 19 и началото на 20 век - за вечерята върху слама, която се е разстилала върху пода на стаята. Какви са били обичаите и храните около трапезата и какво е туртето - в звуковия файл:
В предишното издание на Адресите на любовта , Милена Димитрова - автор на книгата “Десет велики българолюбци”, разкри как под натиска на Великите сили, годежът между внучката на кралица Виктория и княз Александър фон Батенберг, първият български владетел след турското робство, бива разтрогнат. Двамата млади благородници са влюбени, но руският..
Арон Рот и Бояна Джикова отварят галерия за съвременно изкуство „ Пунта “ на Женския пазар: "Ако следваме логиката, че изкуството е рефлексия на процесите, Женският пазар е място, което има нужда от изкуство. Сега имаме повече случайни посетители, чиито погледи са приковани от витрината, това е предизвикателство. Важно е дейността да не ни е..
Пекарна „Рецептите на баба“ - Даниела и синовете ѝ Томислав и Денислав се занимават с приготвяне на хляб и закуски от години. Те са една от обичаните пекарни в Лозенец и защото приготвят погачи и питки по поръчка за различни поводи. По празниците тяхното работно време е почти без никаква почивка, но удовлетворението и мисълта, че са допринесли с..
Късометражният анимационен филм „ Митология на моя аквариум “ на Светлана Генчева е една история за светлината, тъмнината, приемането и личната трансформация: "Добавената виртуална реалност работи в синхрон с маслената живопис, която представям. Гледана през таблет или телефон оживява. „Митология на моя аквариум“ е една философска приказка. Получи се..