"Първо, обществото трябва да разграничи термините "пътна безопасност" и "безопасност на движение по пътищата", защото когато се случи ПТП ние много често говорим за "безопасност на движение по пътищата". А пътната безопасност е един от елементите на безопасността на движение по пътищата и съответно тя отчита влиянието на пътя върху безопасността на движението".
Инж. Грозданов поясни, че за да имаме нормални пътища, обществото трябва да е включено в процеса за вземане на решения, защото пътят е услуга, която се ползва от цялото общество. И като услуга, тя трябва да бъде такава, каквато потребителя я иска, като естествено това минава през законодателни промени и много нормативни актове.
"Дигитализация" и "Умни градове" също са застъпени теми в конференцията, а сесията е била модерирана от заместник-кметът по дигитализация на София г-н Генчо Керезов. Акцентите са били свързани с управление на градския транспорт, алтернативни методи на придвижване, а основната цел е била намаляване на автомобилите в градовете.
Инж. Грозданов отбеляза, че на жълтите павета не е редно да минават автомобили, но е въпрос на цялостно решение от гледна точка на мобилността, защото в жълтите павета се влива най-натовареният булевард в цяла България - "Цариградско шосе". По думите му, екологичната тема също е застъпена, защото каквото и да се прави отсега нататък, то трябва да бъде "еко", тъй като изграждането на пътищата изискват употребата на милиони тонове суровини. Относно състоянието на БДЖ той каза:
"Ние нямаме достатъчна инфраструктура. Съответно тази инфраструктура няма потребители, тоест тя не генерира приходи и когато нещо не генерира приходи, нормално е състоянието му да не бъде най-доброто" и добави:
"Трудна е политическата ситуация, но в крайна сметка пътищата продължават да се използват без значение има ли политическа криза, или няма".
По темата се включи и доц. д-р Николай Цонков, изп. директор на сдружение "Български форум по транспортна инфраструктура" и преподавател в УНСС. По думите му, акцентът на конференцията е свързаността по отношение на транспортната инфраструктура в целия Балкански полуостров, а дори и в Югоизточна Европа. Анализите показват, че България изостава по отношение на развитието на националната пътна инфраструктура, а тя е изключително важна за развитието на икономиката през призмата на "Зелената сделка".
По отношение на ремонта на жълтите павета, доц. д-р Цонков посочи, че трябва да има комплексни мерки, които да бъдат приложени, започвайки от законодателни промени в нормативните документи и завършвайки с изпълнението и контрола на изпълнението на подобни големи инфраструктурни промени.
"Един от най-важните етапи от този процес е начинът, по който се задава в началото проекта, как да изглежда и в каква бюджетна рамка да се впишем. Обикновено така се получава, че поради различни ограничения, които имаме в рамките на държавното или общинско управление се залагат занижени изисквания, което се отразява естествено след това на изпълнението", коментира той.
Доц. д-р Цонков каза, че трябва да има последователност в политиката на различните правителства и стратегически важните за България проекти да продължават да се развиват.
"Трябва да имаме съгласие, последователност и приемственост, макар да имаме мандатност на управляващите, както е навсякъде по целия свят, вкл. и в България", подчерта той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно